1 E ntonces Zofar, el Naamatita respondió:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 “ Por esto mis pensamientos me hacen responder, A causa de mi inquietud interior.

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 H e escuchado la reprensión que me insulta, Y el espíritu de mi entendimiento me hace responder.

Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 ¿ Acaso sabes esto, que desde la antigüedad, Desde que el hombre fue puesto sobre la tierra,

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 E s breve el júbilo de los malvados, Y un instante dura la alegría del impío ?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 A unque su orgullo llegue a los cielos, Y su cabeza toque las nubes,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7 C omo su propio estiércol perece para siempre; Los que lo han visto dirán: ‘¿Dónde está ?’

Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8 H uye como un sueño, y no lo pueden encontrar, Y como visión nocturna es ahuyentado.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 E l ojo que lo veía, ya no lo ve, Y su lugar no lo contempla más.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 S us hijos favorecen a los pobres, Y sus manos devuelven sus riquezas.

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 S us huesos están llenos de vigor juvenil, Pero yacen con él en el polvo.

Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 A unque el mal sea dulce en su boca, Y lo oculte bajo su lengua,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 a unque lo desee y no lo deje ir, Sino que lo retenga en su paladar,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 C on todo la comida en sus entrañas se transforma En veneno de cobras dentro de él.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 T raga riquezas, Pero las vomitará; De su vientre se las hará echar Dios.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 C hupa veneno de cobras, Lengua de víbora lo mata.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 N o mira a los arroyos, A los ríos que fluyen miel y cuajada.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 D evuelve lo que ha ganado, No lo puede tragar; En cuanto a las riquezas de su comercio, No las puede disfrutar.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 P ues ha oprimido y abandonado a los pobres; Se ha apoderado de una casa que no construyó.

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 P orque no conoció quietud en su interior, No retiene nada de lo que desea.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 N ada le quedó por devorar, Por eso no dura su prosperidad.

<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 E n la plenitud de su abundancia estará en estrechez; La mano de todo el que sufre vendrá contra él.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 C uando llene su vientre, Dios enviará contra él el ardor de Su ira Y la hará llover sobre él mientras come.

Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 T al vez huya del arma de hierro, Pero el arco de bronce lo atravesará.

Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 L a flecha lo traspasa y sale por su espalda, Y la punta relumbrante por su hiel. Vienen sobre él terrores,

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 C ompletas tinieblas están reservadas para sus tesoros; Fuego no atizado lo devorará, Y consumirá al que quede en su tienda.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 L os cielos revelarán su iniquidad, Y la tierra se levantará contra él.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 L as riquezas de su casa se perderán; Serán arrasadas en el día de Su ira.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 E sta es la porción de Dios para el hombre impío, Y la herencia decretada por Dios para él.”

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.