1 “ El hombre, nacido de mujer, Corto de días y lleno de tormentos,

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 C omo una flor brota y se marchita, Y como una sombra huye y no permanece.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 S obre él ciertamente abres Tus ojos, Y lo traes a juicio contigo.

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 ¿ Quién hará algo limpio de lo inmundo ? ¡Nadie!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Y a que sus días están determinados, El número de sus meses Te es conocido, Y has fijado sus límites para que no pueda pasar los.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 A parta de él Tu mirada para que descanse, Hasta que cumpla su día como jornalero.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 P orque hay esperanza para un árbol Cuando es cortado, que volverá a retoñar, Y sus renuevos no le faltarán.

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 A unque envejezcan sus raíces en la tierra, Y muera su tronco en el polvo,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 A l olor del agua reverdecerá Y como una planta joven echará renuevos.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 P ero el hombre muere y yace inerte. El hombre expira, ¿y dónde está?

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 C omo las aguas se evaporan del mar, Como un río se agota y se seca,

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 A sí el hombre se acuesta y no se levanta; Hasta que los cielos ya no existan, No se despertará ni se levantará de su sueño.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 ¡ Oh, si me escondieras en el Seol (región de los muertos), Si me ocultaras hasta que Tu ira se pasara, Si me pusieras un plazo y de mí te acordaras!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 S i el hombre muere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi batallar esperaré Hasta que llegue mi relevo.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 T ú llamarás, y yo Te responderé; Anhelarás la obra de Tus manos.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 P orque ahora cuentas mis pasos, No observas mi pecado.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 S ellada está en un saco mi transgresión, Y tienes cubierta mi iniquidad.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 P ero el monte que cae se desmorona, Y se cambia la roca de su lugar;

Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 E l agua desgasta las piedras, Sus torrentes se llevan el polvo de la tierra; Así destruyes Tú la esperanza del hombre.

<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 P revaleces para siempre contra él, y se va; Cambias su apariencia, y lo despides.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 A lcanzan honra sus hijos, pero él no lo sabe; O son humillados, pero él no lo percibe.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 P ero su cuerpo le da dolores, Y se lamenta sólo por sí mismo.”

<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.