1 “ ¿Por qué no se reserva los tiempos el Todopoderoso (Shaddai), Y por qué no ven Sus días los que Lo conocen ?

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 A lgunos quitan los linderos, Roban y devoran los rebaños.

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 S e llevan los asnos de los huérfanos, Toman en prenda el buey de la viuda.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 A partan del camino a los necesitados, Hacen que se escondan completamente los pobres de la tierra.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 C omo asnos monteses en el desierto, Salen los pobres con afán en busca de alimento Y de pan para sus hijos en lugar desolado.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 C osechan su forraje en el campo, Y vendimian la viña del impío.

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 P asan la noche desnudos, sin ropa, Y no tienen cobertura contra el frío.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 M ojados están con los aguaceros de los montes, Y se abrazan a la peña por falta de abrigo.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 O tros arrancan del pecho al huérfano, Y contra el pobre exigen prenda.

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 H acen que el pobre ande desnudo, sin ropa, Y al hambriento quitan las gavillas.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 E ntre sus paredes producen aceite; Pisan los lagares, pero pasan sed.

Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 D esde la ciudad gimen los hombres, Y claman las almas de los heridos, Pero Dios no hace caso a su súplica.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 O tros han estado con los que se rebelan contra la luz; No quieren conocer sus caminos, Ni morar en sus sendas.

<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 A l amanecer se levanta el asesino; Mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como un ladrón.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 E l ojo del adúltero espera el anochecer, Diciendo: ‘Ningún ojo me verá,’ Y disfraza su rostro.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 E n la oscuridad minan las casas, Y de día se encierran; No conocen la luz.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 P orque para él la mañana es como densa oscuridad, Pues está acostumbrado a los terrores de la densa oscuridad.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 S obre la superficie de las aguas son insignificantes; Maldita es su porción sobre la tierra, Nadie se vuelve hacia las viñas.

Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 L a sequía y el calor consumen las aguas de la nieve, Y el Seol (región de los muertos) a los que han pecado.

<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 L a madre lo olvidará; El gusano lo saboreará hasta que nadie se acuerde de él, Y la iniquidad será quebrantada como un árbol.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 M altrata a la mujer estéril, Y no hace ningún bien a la viuda.

Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 P ero Dios arrastra a los poderosos con Su poder; Cuando se levanta, nadie está seguro de la vida.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 L es provee seguridad y son sostenidos, Y los ojos de El están en sus caminos.

<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 S on exaltados por poco tiempo, después desaparecen; Además son humillados y como todo, recogidos; Como las cabezas de las espigas son cortados.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 Y si no, ¿quién podrá desmentirme, Y reducir a nada mi discurso?”

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?