1 « لِماذا لا يَخفَى شَيءٌ مِنَ الأزمِنَةِ عَلَى القَدِيرِ؟ بَينَما الَّذِينَ يَعرِفُونَهُ لا يَرَوْنَ ماذا سَيَحدُثُ؟

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 « يُغَيِّرُ النّاسُ حُدُودَ أراضِي الآخَرِينَ، يَسرِقُونَ المَواشِيَ وَيُطلِقُونَها فِي مَراعِيهِمْ.

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 ي َسُوقُونَ حِمارَ اليَتِيمِ، وَيُصادِرُونَ ثَوْرَ الأرمَلَةِ رَهْناً.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 ي ُبعِدُونَ المُحتاجِينَ عَنِ الطَّرِيقِ، فَيَختَبِئُ مِنهُمْ كُلُّ فُقَراءِ الأرْضِ.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 « كَالحَيواناتِ البَرِّيَّةِ يَخْرُجُونَ إلَى عَمَلِهِمْ فِي البَرِّيَّةِ، يُبَكِّرُونَ فِي سَعيِهِمْ إلَى الخُبزِ مِنْ أجلِ صِغارِهِمْ فِي الأرْضِ المُقفِرَةِ.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 ي َحصُدُ الفُقَراءُ عَلَفَ الشِّرِّيرِ فِي الحَقلِ، وَيَجمَعُونَ البَواقِي مِنْ كَرمِهِ.

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 ي َبِيتُونَ عُراةً مِنْ غَيرِ كِساءٍ، وَلَيسَ لَهُمْ ما يَحْميهُمْ مِنَ البَرْدِ.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 ت ُبُلِّلهُمْ أمطارُ الجِبالِ. فَيَلتَصِقُونَ بِصَخْرَةٍ يَحْتَمُونَ بِها.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 ي َخْطَفُ الأشْرارُ اليَتِيمَ عَنْ ثَديِ أُمِّهِ، وَيَأخُذُونَ ثِيابَ المَساكِينِ رَهناً.

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 ف َيَمشِي المَساكِينُ عُراةً دُونَ كِساءٍ، وَيَحمِلُ الجِياعُ حَفنَةَ حُبُوبٍ.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 ي َعصِرُونَ الزَّيتَ بَينَ أتلامِ الأشرارِ. وَيَدُوسُونَ مَعاصِرَ الخَمرِ وَهُمْ عِطاشٌ.

Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 ف ِي المَدِينَةِ يَئِنُّ النّاسُ، وَحَناجِرُ المَجرُوحِينَ تَستَغِيثُ صارِخَةً، لَكِنَّ اللهَ لا يَنتَبِهُ إلَى صَلاتِهِمْ.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 « هَؤلاءِ مُتَمَرِّدُونَ عَلَى النُّورِ وَلا يَعتَرِفُونَ بِطُرُقِهِ، وَلا يَسكُنُونَ فِي مَسالِكِهِ.

<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 ي َقُومُ القاتِلُ فَجراً، وَيَقتُلُ الضَّعِيفَ وَالمِسكِينَ، وَفِي اللَّيلِ يُصبِحُ لِصّاً.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 ع َينُ الزّانِي تَتَرَقَّبُ حُلُولَ المَساءِ وَتَقُولُ: ‹لَنْ تَرانِي عَينٌ!› وَعَلَى وَجهِهِ يَضَعُ قِناعاً.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 ي َسْطُونَ عَلَى البُيُوتِ لَيلاً، وَفِي النَّهارِ يُغلِقُونَ عَلَى أنفُسِهِمْ، لأنَّهُمْ غَيرُ مُتَصالِحِينَ مَعَ النُّورِ.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 ل أنَّ الظُلمَةَ العَمِيقَةَ عِنْدَهُمْ كَالصُّبْحِ، غَيرَ أنَّهُمْ يَعْرِفُونَ أهْوالَ الظُّلمَةِ العَمِيقَةِ.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 « تَقُولُ: ‹إنَّ الشِّرِّيرَ كَالقَشَّةِ تَجْرُفُها المياهُ، وَمُمتَلَكاتِهِ مَلعُونَةٌ عَلَى الأرْضِ، فَلا يَعْمَلُ أحَدٌ فِي كُرُومِهِ.

Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 ف َكَما يَسرِقُ الجَفافُ وَالحَرُّ مِياهَ الثُّلُوجِ الذّائِبَةِ، كَذَلِكَ تَسرِقُ الهاوِيَةُ الخُطاةَ.

<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 ي َنساهُ البَطنُ الَّذِي وَلَدَهُ، وَيَستَحلِيهِ الدُّودُ. لا يَعُودُ يُذكَرُ، وَيَنكَسِرُ الشَّرُّ كَالعَصا.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 ا لشِّرِّيرُ يَأكُلُ المَرأةَ العاقِرَ، وَلا يُحسِنُ إلَى الأرمَلَةِ.

Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 ي ُزِيلُ بِقُوَّتِهِ الأشْرافَ الأشِدّاءَ. وَرُبَّما يَتَقَدَّمُ، لَكِنَّهُ لا يَثِقُ بِالحَياةِ.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 ر ُبَّما يَشعُرُ بِالأمانِ وَالثَّباتِ، وَيُرِيدُ أنْ يَتبَعَ طُرُقَهُمْ نَحْوَ القُوَّةِ،

<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 ل َكِنَّهُ مِثلُهُمْ، يَرْتَفِعُ قَلِيلاً، ثُمَّ يَمضِي. يُقْطَعُ كَرُؤُوسِ السَّنابِلِ كَغَيرِهِ مِنَ النّاسِ.›

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 « فَإنْ لَمْ تَكُنِ الأُمُورُ هَكَذا، فَمَنْ يُبَرْهِنُ كَذِبِي، وَيُبَيِّنُ أنَّ كَلامِي باطِلٌ.»

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?