1 « فاحْرِصُوا عَلَى إطاعَةِ كُلِّ الوَصايا الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ، لِتَحيُوا وَتَزدادُوا وَتَدخُلُوا وَتَمتَلِكُوا الأرْضَ الَّتِي أقسَمَ اللهُ بِأنْ أُعْطِيَها لآبائِكُمْ.

Внимавайте да вършите всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която се е клел Господ на бащите ви.

2 و َتَذَكَّرُوا كَيفَ قادَكُمْ إلَهُكُمْ فِي كُلِّ الرِّحلَةِ طِيلَةَ الأربَعِينَ سَنَةً الماضِيَةَ فِي الصَّحراءِ لِيَضغَطَ عَلَيكُمْ وَيَمتَحِنَكُمْ، فَيَعْرِفَ ما فِي قُلُوبِكُمْ إنْ كُنتُمْ تَحفَظُونَ وَصاياهُ أمْ لا.

И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не.

3 ف َأدْخَلَكُمْ فِي ضِيقٍ وَأجاعَكُمْ، ثُمَّ أطعَمَكُمُ المَنَّ الَّذِي لَمْ تَكُونُوا تَعرِفُونَهُ لا أنتُمْ وَلا آباؤكُمْ. لَعَلَّكُمْ تَفْهَمُونَ أنَّ الإنسانَ لا يَعِيشُ عَلَى الخُبزِ وَحْدَهُ، بَلْ بِكُلِّ كَلِمَةٍ تَخْرُجُ مِنْ فَمِ اللهِ.

И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше <храна> непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.

4 ث ِيابُكُمُ الَّتِي تَرتَدُونَها لَمْ تَهْتَرئْ، وَأرجُلُكُمْ لَمْ تَتَوَرَّمْ طِيلَةَ هَذِهِ الأربَعِينَ سَنَةً.

Облеклото ти не овехтя на тебе нито ногата ти отече през тия четиридесет години.

5 ف َلْتُدْرِكْ قُلُوبُكُمْ أنَّ إلهَكُمْ يُؤَدِّبُكُمْ كَما يؤدِّبُ الأبُ ابْنَهُ.

Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе.

6 « فَأطِيعُوا وَصايا إلَهِكُمْ باتِّباعِهِ وَإكْرامِهِ وَمَهابَتِهِ.

За това, да пазиш заповедите на Господа твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.

7 ل ِأنَّ إلَهَكُمْ سَيُحضِرُكُمْ إلَى أرْضٍ طَيِّبَةٍ، فِيها جَداوِلٌ وَيَنابِيعٌ وَعُيُونُ ماءٍ تَتَدَفَّقُ فِي الأودِيَةِ وَفِي التِّلالِ.

Защото Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини;

8 إ لَى أرْضِ قَمْحٍ وَشَعِيرٍ وَكُرُومِ عِنَبٍ وَأشجارِ تِينٍ وَرُمّانٍ وَزَيتُونٍ وَعَسَلٍ.

в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед;

9 إ لَى أرْضٍ لا يَقِلُّ فِيها طَعَامُكُمْ، وَلا يَنْقُصُكُمْ شَيءٌ. أرْضٍ صُخُورُها مِنْ حَدِيدٍ، وَمِنْ تِلالِها تَستَخرِجُونَ نُحُاساً.

в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; в земя чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед.

10 ف َتَأْكُلُونَ وَتَشبَعُونَ وَتَحْمَدُونَ إلَهَكُمْ بِسَبَبِ الأرْضِ الَّتِي أعْطاها لَكُمْ. لا تَنسَوْا إلَهَكُم

Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа твоя Бог за добрата земя, която ти е дал.

11 « فاحرِصُوا عَلَى أنْ لا تَنسَوا إلَهَكُمْ ، بِأنْ تَتَراجَعُوا عَنْ حِفظِ وَصاياهُ وَشَرائِعِهِ وَفَرائِضِهِ الَّتِي أُوصِيكُمُ اليَومَ بِها.

Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам,

12 و َحِينَ تَأْكُلُونَ وَتَشبَعُونَ وَتَبنُونَ بُيُوتاً جَمِيلَةً لِتَسكُنُوا فِيها،

да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях,

13 و َتَزدادُ أبقارُكُمْ وَأغنامُكُمْ، وَتَكثُرُ فِضَّتُكُمْ وَذَهَبُكُمْ، وَيَزدادُ كُلُّ ما هُوَ لَكُمْ.

и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш,

14 ح ِينَئِذٍ، لا تَتَكَبَّرُوا، فَتَنسَوا إلَهَكُمُ الَّذِي أخرَجَكُمْ مِنْ أرْضِ العُبُودِيَّةِ مِصْرَ،

тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството;

15 و َقادَكُمْ فِي تِلكَ الصَّحْراءِ الكَبَيرَةِ الفَظِيعَةِ المُرعِبَةِ المَلِيئَةِ بِالثَّعابينِ السّامَّةِ وَالعَقارِبِ. فِي الأرْضِ الجافَّةِ الَّتِي تَخلُو مِنَ الماءِ. فَهُوَ الَّذِي أخرَجَ الماءَ مِنَ الصَّخرِ القاسِي لِأجلِكُمْ.

Който те преведе през голямата и страшна пустиня, <гдето имаше> горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък;

16 ه ُوَ مَنْ أطعَمَكُمُ المَنَّ فِي الصَّحراءِ، الَّذِي لَمْ يَكُنْ آباؤكُمْ يَعرِفُونَهُ. وَذَلِكَ لِيَضغَطَ عَلَيكُمْ وَيَمتَحِنَكُمْ، كَي تَنجَحُوا وَتَزدَهِرُوا فَي النَّهايَةِ.

Който те храни в пустинята с манна, <храна> която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти;

17 « وَاحذَرُوا مِنْ أنْ تَقُولُوا: ‹قُوَّتُنا وَقُدرَتُنا جَمَعَتا لَنا هَذِهِ الثَّروَةَ.›

и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

18 و َلَكِنْ تَذَكَّرُوا أنَّ إلَهَكُمْ هُوَ مَنْ يُعطِيكُمُ القُوَّةَ لِلحُصُولِ عَلَى الثَّروَةِ، حِفاظاً عَلَى العَهدِ الَّذِي قَطَعَهُ مَعَ آبائِكُمْ كَما هُوَ فاعِلٌ اليَومَ.

Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както <прави> днес.

19 « أمّا إنْ نَسِيتُمْ إلَهَكُمْ ، وَتَبِعتُمْ آلِهِةً أُخْرَى وَعَبَدْتُمُوها وَسَجَدْتُمْ لَها، فَإنِّي أُحَذِّرُكُمُ اليَومَ مِنْ أنَّكُمْ سَتَهلِكُونَ لا مَحالَةَ.

Но ако забравиш Господа твоя Бог и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ви днес, че съвсем ще бъдете изтребени.

20 ك َالأُمُمِ الَّتِي سَيُهلِكُها اللهُ أمامَكُمْ عِندَ دُخُولِكُمُ الأرْضَ، هَكَذا أنتُمْ سَتَهلِكُونَ، لِأنَّكُمْ لَمْ تَطِيعُوا إلَهَكُمْ.

Ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва от пред вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог.