1 م ا أحلَى أنْ يَستَمِعَ اللهُ إلَى صَوتِي حِينَ أُصَلِّي إلَيهِ.

(По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;

2 ل أنَّهُ أمالَ أُذُنَيهِ إلَيَّ، لِذَلِكَ سَادْعُوهُ طَوالَ حَياتِي.

Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.

3 ع َلَى بابِ المَوتِ كُنتُ، وَأمسَكَتْ بِي أوجاعُ الهاوِيَةِ. الأسَى وَالضِّيقُ غَمَرانِي.

Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.

4 د َعَوتُ باسمِ اللهِ وَقُلْتُ: «خَلِّصْ يا اللهُ حَياتِي.»

Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми.

5 ا للهُ رَحِيمٌ وَبارٌّ. إلَهُنا حَنّانٌ،

Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.

6 ا للهُ يَرعَى البُسَطاءَ. إذْ حِينَ كُنتُ عاجِزاً خَلَّصَنِي.

Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.

7 ع ُودِي إلَى راحَةِ بالِكِ، يا نَفسِي. فَاللهُ سَيَهتَمُّ بِكِ.

Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.

8 م ِنْ فَمِ المَوتِ انتَزَعْتَ حَياتِي. مِنَ الدُّمُوعِ خَلَّصْتَ عَينَيَّ، وَقَدَمَيَّ مِنَ السُّقُوطِ.

Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,

9 أ َخدِمُ اللهَ ما دُمتُ فِي أرْضِ الأحياءِ.

<Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)

10 ح َفِظْتُ إيمانِي حَتَّى حِينَ تَكَلَّمْتُ وَقُلْتُ: «قَدْ تَحَطَّمْتُ جِدّاً.»

(1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.

11 و َفِي اضطِرابِي وَإحباطِي قُلْتُ: «كُلُّ البَشَرِ كاذِبُونَ.»

(2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.

12 ف َماذا بِوِسعِيَ أنْ أُعطِيَ اللهَ الَّذِي أعطانِي كُلَّ ما أملُكُ؟

(3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?

13 ا للهُ خَلَّصَنِي، لِذا سَأرفَعُ تَقدِمَةَ سَكِيبٍ وَأدعُو بِاسْمِ اللهِ.

(4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;

14 ل لهِ سَأُوفِي نُذُورِي أمامَ كُلِّ شَعبِهِ.

(5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.

15 ث َمِينٌ لَدَى اللهِ دائِماً مَوْتُ أحَدِ أتباعِهِ الأُمَناءِ.

(6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.

16 ي ا اللهُ أرجُوكَ، عَبدٌ مِنْ عَبِيدِكَ أنا، عَبدٌ مِنْ عَبِيدِكَ، ابنُ إحدَى إمائِكَ. وَأنتَ مِنْ قُيُودِي حَرَّرْتَنِي.

(7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.

17 إ لَيكَ أنتَ يا اللهُ أُقَدِّمُ تَقدِماتِ الحَمدِ، وَأدعُو باسمِكَ حِينَ أدعُو.

(8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.

18 ل لهِ سَأُوفِي نَذُورِي أمامَ كُلِّ شَعبِهِ.

(9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,

19 س َبِّحُوا اللهَ فِي ساحَةِ هَيكَلِهِ فِي وَسَطِكِ يا قُدْسُ. هَلِّلُويا.

(10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.