1 و َالآنَ أوَدُّ أنْ أُذَكِّرَكُمْ، أيُّها الإخوَةُ، بِالبِشارَةِ الَّتِي بَشَّرتُكُمْ بِها، وَتَلَقَّيتُمُوها، وَأنتُمْ مُستَمِرُّونَ فِيها بِقُوَّةٍ.

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 و َهِيَ البِشارَةُ الَّتِي بِواسِطَتِها أنتُمْ مُخَلَّصُونَ أيضاً، ما دُمتُمْ مُتَمَسِّكِينَ بِالرِّسالَةِ الَّتِي بَشَّرتُكُمْ بِها. وَإلّا فَإنَّكُمْ تَكُونُونَ قَدْ آمَنتُمْ بِلا فائِدَةٍ.

чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

3 ف َقَدْ سَلَّمتُ إلَيكُمْ، أوَّلَ كُلِّ شَيءٍ، الإعلانَ الَّذِي تَلَقَّيتُهُ مِنَ الرَّبِّ: «وَهُوَ أنَّ المَسِيحَ ماتَ مِنْ أجلِ خَطايانا، كَما جاءَ فِي الكُتُبِ.

Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

4 و َبَعدَ ذَلِكَ دُفِنَ وَأُقِيمَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، كَما جاءَ فِي الكُتُبِ.

че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

5 و َظَهَرَ لِبُطرُسَ، ثُمَّ لِمَجمُوعَةِ «الاثنا عَشَرَ.»

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 ث ُمَّ ظَهَرَ لِأكثَرَ مِنْ خَمسِ مِئَةِ أخٍ مَرَّةً واحِدَةً. وَمُعظَمُ هَؤُلاءِ مازالَوا أحياءَ إلَى الآنِ.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 ث ُمَّ ظَهَرَ لِيَعقُوبَ، ثُمَّ لِجَمِيعِ الرُّسُلِ.

че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

8 ث ُمَّ ظَهَرَ لِي أنا آخِرَ الكُلِّ كَما لِلمَولُودِ قَبلَ وَقْتِهِ!

а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

9 ف َأنا أقَلُّ الرُّسُلِ، بَلْ إنِّي غَيرُ جَدِيرٍ بِلَقَبِ رَسُولٍ، لِأنِّي اضطَهَدتُ كَنِيسَةَ اللهِ.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

10 ل َكِنْ ما أنا عَليهِ الآنَ، هُوَ بِفَضلِ نِعمَةِ اللهِ. وَلَمْ أتَلَقَّ نِعمَةَ اللهِ بِلا فائِدَةٍ، بَلْ عَمِلتُ أكثَرَ مِنْ باقِي الرُّسُلِ جَمِيعاً، رُغمَ أنِّي لَمْ أكُنْ أنا العامِلُ، بَلْ نِعمَةُ اللهِ عَمِلَتْ فِيَّ.

Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11 ف َسَواءٌ أنا الَّذِي بَشَّرتُكُمْ أمْ هُمْ، فَهَذا هُوَ ما نُبَشِّرُ بِهِ كُلُّنا، وَهَذا ما آمَنتُمْ بِهِ. سَنُقامُ مِنَ المَوت

И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

12 ل َكِنْ ما دُمنا نُبَشِّرُ بِأنَّ المَسِيحَ أُقِيمَ مِنَ المَوتِ، فَكَيفَ يَقُولُ بَعضٌ مِنَ الَّذِينَ بَينَكُمْ إنَّهُ لا تُوجَدُ قِيامَةٌ لِلأمواتِ؟

Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 ف َإنْ لَمْ تَكُنْ هُناكَ قِيامَةٌ لِلأمواتِ، فَمَعنَى هَذا أنَّ المَسِيحَ لَمْ يُقَمْ مِنَ المَوتِ.

Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 و َإنْ كانَ هَذا صَحِيحاً فَإنَّ رِسالَتَنا فارِغَةٌ، وَإيمانُكُمْ فارِغٌ.

и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 و َنَكُونُ بِهَذا شهُوداً كاذِبِينَ عَنِ اللهِ، لِأنَّنا نَشهَدُ عَنِ اللهِ أنَّهُ أقامَ المَسِيحَ مِنَ المَوتِ!

При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 ف َإنْ كانَ الأمواتُ لا يَقُومُونَ حَقّاً، فَإنَّ المَسِيحَ لَمْ يَقُمْ مِنَ المَوتِ!

защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 و َإنْ لَمْ يَكُنِ المَسِيحُ قَدْ قامَ مِنَ المَوتِ، يَكُونُ إيمانُكُمْ باطِلاً، وَخَطاياكُمْ لَمْ تُغفَرْ بَعدُ،

и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 و َيَكُونُ الَّذِينَ ماتُوا فِي المَسِيحِ قَدْ هَلَكُوا.

Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 و َإنْ كانَ رَجاؤُنا فِي المَسِيحِ مُرتَبِطاً بِهَذِهِ الحَياةِ فَقَط، فَنَحنُ أكثَرُ النّاسِ استِحقاقاً لِلشَّفَقَةِ.

Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 ل َكِنِ الحَقِيقَةُ هِيَ أنَّ المَسِيحَ قَدْ قامَ بِالفِعلِ مِنَ المَوتِ، وَهُوَ أوَّلُ حَصادِ الَّذِينَ ماتُوا.

Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21 ف َبِما أنَّ المَوتَ جاءَ بِإنسانٍ، كَذَلِكَ جاءَتْ قِيامَةُ الأمواتِ بِإنسانٍ.

Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

22 ا لجَمِيعُ يَمُوتُونَ بِسَبَبِ ما فَعَلَهُ آدَمُ، وَكَذَلِكَ يَحيا الجَمِيعُ بِسَبَبِ ما فَعَلَهُ المَسِيحُ.

Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23 ل َكِنْ يُقامُ كُلُّ واحِدٍ حَسَبَ تَرتِيبِهِ الخاصِّ: المَسِيحُ الَّذِي هُوَ أوَّلُ الحَصادِ، ثُمَّ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَى المَسِيحِ حِينَ يَأتِي ثانِيَةً.

Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

24 ث ُمَّ تَأْتِي النِّهايَةُ، حِينَ يُسَلِّمُ المَسِيحُ المَلَكُوتَ للهِ الآبِ، بَعدَ أنْ يَقضِيَ عَلَى كُلِّ رِئاسَةٍ وَسُلطَةٍ وَقُوَّةٍ تُقاوِمُ اللهَ.

Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 إ ذْ يَنبَغِي أنْ يَملُكَ المَسِيحُ إلَى أنْ يَضَعَ اللهُ أعداءَهُ تَحتَ قَدَمَيهِ.

Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 و َسَيَكُونُ المَوتُ آخِرَ عَدُوٍّ يُقضَى عَلَيهِ.

И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

27 إ ذْ يَقُولُ الكِتابُ إنَّ: «كُلَّ الأشياءِ أُخضِعَتْ تَحتَ قَدَمَيهِ.» وَحِينَ يَقُولُ الكِتابُ إنَّ «كُلَّ الأشياءِ أُخضِعَتْ،» فَمِنَ الواضِحِ أنَّ هَذِهِ الأشياءَ لا تَشمَلُ اللهَ الَّذِي أخضَعَ كُلَّ الأشياءِ لِلمَسِيحِ.

защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 و َبَعدَ أنْ تُخضَعَ كُلُّ الأشياءِ، فَسَيَخضَعُ الابنُ نَفسهُ للهِ الَّذِي أخضَعَ لَهُ كُلَّ الأشياءِ، لِكَي يَكُونَ اللهُ كُلَّ شَيءٍ بَينَ الجَمِيعِ.

когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

29 و َإلّا، فَما الَّذِي يَفعَلُهُ أُولَئِكَ الَّذِينَ يَتَعَمَّدُونَ عَنِ الأمواتِ؟ فَإنْ كانَ المَوتَى لا يُقامُونَ مِنَ المَوتِ، فَلِماذا يَتَعَمَّدُونَ عَنهُمْ؟

Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

30 و َما الَّذِي يَدفَعُنا نَحنُ إلَى مُواجَهَةِ الخَطَرِ فِي كُلِّ وَقتٍ؟

Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

31 إ نِّي أُواجِهُ المَوتَ كُلَّ يَومٍ أيُّها الإخوَةُ الَّذينَ أفتَخِرُ بِكُمْ فِي المَسِيحِ يَسُوعَ رَبِّنا.

Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 ف َإنْ كُنتُ قَدْ حارَبتُ وُحُوشاً فِي أفَسُسَ مِنْ أجلِ أسبابٍ بَشَرِيَّةٍ، فَما الَّذِي كَسِبتُهُ مِنْ وَراءِ ذَلِكَ؟ وَإنْ لَمْ يَكُنِ المَوتَى يُقامُونَ، إذاً «فَلْنَأْكُلْ وَنَشرَبْ لِأنَّنا غَداً سَنَمُوتُ!»

Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

33 ل ا تَسْمَحوا بِأنْ يُضِلَّكُمْ أحَدٌ: «فَرِفاقُ السُّوءِ يُفسِدُونَ الأخلاقَ الصّالِحَةَ.»

Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

34 ع ُودُوا إلَى عَقلِكُمْ وَكُفُّوا عَنِ الخَطِيَّةِ، إذْ إنَّ بَعضاً مِنكُمْ مازالَ يَجهَلُ اللهَ. أقُولُ هَذا لِكَي تَخْجَلُوا! جَسَدُ القِيامَة

Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

35 ل َكِنْ رُبَّما يَسألُ أحَدُكُمْ، كَيفَ يُقامُ الأمواتُ؟ وَما نَوعُ الجَسَدِ الَّذِي سَيَكُونُ لَهُمْ؟»

Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

36 ي ا جاهِلُ، إنَّ ما تَزرَعُهُ لا يَحيا إنْ لَمْ يَمُتْ أوَّلاً.

Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 ف َعِندَما تَزرَعُ، أنتَ لا تَزرَعُ نَبتَةً ناضِجَةً، بَلْ مُجَرَّدَ حَبَّةٍ عارِيَةٍ. سَواءٌ أكانَتْ حَبَّةَ قَمحٍ أمْ أيَّ نَوعٍ آخَرَ مِنَ الحُبُوبِ.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

38 ث ُمَّ يُعطيها اللهُ شَكلاً كَما يَشاءُ. فَيُعطي لِكُلِّ بِذرَةٍ شَكلَها.

но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 و َلَيسَتْ كُلُّ الأجسامِ مُتَماثِلَةً. فَللبَشَرِ جِسْمٌ، وَللحَيَواناتِ جِسْمٌ، وَلِلطُّيُورِ جِسمٌ، وَلِلأسماكِ جِسمٌ.

Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 و َهُناكَ أجسامٌ سَماوِيَّةٌ وَأجسامٌ أرْضِيَّةٌ. لِلأجسامِ السَّماوِيَّةِ بَهاءٌ، وَلِلأجسامِ الأرْضِيَّةِ بَهاءٌ آخَرُ،

Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 ل ِلشَّمسِ بَهاءٌ، وَلِلقَمَرِ بَهاءٌ، وَلِلنُّجُومِ بَهاءٌ. وَيَختَلِفُ نَجمٌ عَنْ نَجمٍ آخَرَ فِي البَهاءِ.

Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 ه َكَذا أيضاً عِندَما يُقامُ الأمواتُ. فَالجَسَدُ الَّذِي يُدفَنُ فِي الأرْضِ يَتَعَفَّنُ، أمّا الجَسَدُ الَّذِي يُقامُ فَلا يَموتُ.

Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 ا لجَسَدُ الَّذِي يُدفَنُ هُوَ دُونَ كَرامَةٍ، أمّا الجَسَدُ المُقامُ فَمَجِيدٌ. الجَسَدُ الَّذِي يُدفَنُ ضَعِيفٌ، أمّا الجَسَدُ المُقامُ فَقَوِيٌّ.

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 م ا يُدفَنُ فِي الأرْضِ جَسَدٌ مادِّيٌّ، وَما يُقامُ جَسَدٌ رُوحِيٌّ. وَبِما أنَّ هُناكَ أجساداً مادِّيَّةً، فَهُناكَ أيضاً أجسادٌ رُوحِيَّةٌ.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

45 ي َقُولُ الكِتابُ: «صارَ الإنسانُ الأوَّلُ، آدَمُ، نَفساً حَيَّةً.» أمّا المَسِيحُ، آدَمُ الأخِيرُ، فَهوَ رُوحٌ مُحْيٍ.

Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.

46 ل َمْ يَأْتِ الرُّوحِيُّ أوَّلاً، بَلِ الطَّبِيعِيُّ هُوَ الَّذِي أتَى أوَّلاً، ثُمَّ الرُّوحِيُّ.

Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 أ تَى الإنسانُ الأوَّلُ مِنَ الأرْضِ وَخُلِقَ مِنَ التُّرابِ، أمّا الثّانِي فَقَدْ أتَى مِنَ السَّماءِ.

Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 و َالنّاسُ مَخلُوقُونَ مِنْ تُرابٍ، مِثلَ ذَلِكَ المَخلُوقِ مِنَ التُّرابِ. أمّا الشَّعبُ السَّماوِيُّ، فَمِثلُ ذَلِكَ السَّماوِيِّ.

Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 و َكَما حَمَلنا صُورَةَ ذَلِكَ التُّرابيِّ، سَنَحمِلُ أيضاً صُورَةَ السَّماوِيِّ.

И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 و َأنا أقُولُ لَكُمْ، أيُّها الإخوَةُ إنَّ أجسادَنا الأرْضِيَّةَ لا تَقدِرُ أنْ تَرِثَ مَلَكُوتَ اللهِ. كَذَلِكَ لا يَستَطِيعُ ما هُوَ قابِلٌ لِلمَوتِ أنْ يَرِثَ ما لَيسَ قابِلاً لِلمَوتِ.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 س َأُخبِرُكُمْ بِهَذِهِ الحَقِيقَةَ الخَفِيَّةَ: لَنْ نَرْقُدَ كُلُّنا رُقودَ المَوتِ، لَكِنَّ اللهَ سَيُغَيِّرُنا كُلَّنا فِي لَحظَةٍ،

Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 ب َلْ فِي طَرفَةِ عَينٍ، عِندَما يُسمَعُ صَوتُ البُوقِ الأخِيرِ. إذْ سَيُصَوِّتُ البُوقُ، وَسَيُقامُ الأمواتُ غَيرَ قابِلِينَ لِلمَوتِ فِيما بَعْدُ. وَنَحنُ الباقِينَ أحياءً سَنُغَيَّرُ.

в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 إ ذْ يَنبَغِي أنْ يَلبِسَ هَذا الجَسَدُ الفاسِدُ ما لَيسَ فاسِداً، وَأنْ يَلبِسَ هَذا الجَسَدُ القابِلُ لِلمَوتِ ما لَيسَ قابِلاً لِلمَوتِ.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54 و َحِينَ يَلبِسُ هَذا الجَسَدُ القابِلُ لِلمَوتِ ما لَيسَ قابِلاً لِلمَوتِ، وَيَلبِسُ الجَسَدُ الفانِي ما لا يَفنَى، يَتَحَقَّقُ المَكتُوبُ: «هُزِمَ المَوتُ.»

А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

55 « أينَ يا مَوتُ انتِصارُكَ؟ وَأينَ يا قَبْرُ لَدغَتُكَ؟»

О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

56 ف َالخَطِيَّةُ تُعطِي المَوتَ قُدرَتَهُ عَلَى اللَّدغِ! وَقُوَّةُ الخَطِيَّةِ نابِعَةٌ مِنَ الشَّرِيعَةِ.

Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57 ل َكِنْ كُلُّ الشُّكرِ للهِ الَّذِي يُعطِينا النَّصرَ فِي رَبِّنا يَسُوعَ المَسِيحِ.

но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 إ ذاً اثبُتُوا، أيُّها الإخوَةُ، وَلا تَسمَحُوا لِشَيءٍ بِأنْ يُزَحزِحَكُمْ. وَكَرِّسُوا أنفُسَكُمْ لِعَمَلِ الرَّبِّ بِشَكلٍ كامِلٍ، لِأنَّكُمْ تَعلَمُونَ أنَّ عَمَلَكُمْ فِي الرَّبِّ لا يَضِيعُ.

Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.