1 « أيَّتُها السَّماواتُ، استَمِعِي فَأتَكَلَّمَ! وَلْتَسمَعِ الأرْضُ كَلامَ فَمِي.

Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2 ل ِيَنزِلْ تَعلِيمِي كَالمَطَرِ، وَلتَقطُرْ كَلِماتِي كَالنَّدَى، كَرَشّاتِ المَطَرِ عَلَى البَراعِمِ، وَكَالمَطَرِ الغَزِيرِ عَلَى العُشْبِ.

Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

3 ل ِأنِّي سَأُعلِنُ اسْمَ اللهِ ، وَسَأُسَبِّحُ عَظَمَةَ إلَهِنا.

Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

4 « هُوَ الصَّخرَةُ، عَمَلُهُ كامِلٌ، وَطُرُقُهُ عادِلَةٌ مُستَقِيمَةٌ. إنَّهُ إلَهٌ أمِينٌ لا ظُلْمَ فِيهِ، صادِقٌ وَأمينٌ.

Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

5 ع امَلُوهُ بِعَدَمِ استِقامَةٍ. إنَّهُمْ لَيسُوا أولادَهُ بِسَبَبِ عُيُوبِهِمْ وَعَدَمِ استِقامَتِهِمْ، بَلْ هُمْ شَعبٌ مُتَآمِرٌ خَدّاعٌ.

Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

6 أ هَكَذا تُكافِئُونَ اللهَ يا شَعباً غَبِيّاً بِلا تَفْكِيرٍ؟ ألَيسَ هُوَ أباكُمْ خالِقَكُمْ؟ ألَيسَ هُوَ الَّذِي صَنَعَكُمْ وَأوجَدَكُمْ وَجَعَلَكُمْ أمَّةً؟

Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 « اذكُرُوا الأيّامَ القَدِيمَةَ. فَكِّرُوا بِسَنَواتِ الأجيالِ الماضِيَةِ. اسألُوا آباءَكُمْ وَهُمْ سَيُخبِرُونَكُمْ. اسألُوا شُيُوخَكُمْ وَهُمْ سَيُخبِرُونَكُمْ.

Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

8 ح ِينَ وَزَّعَ العَلِيُّ الأُمَمَ، وَقَسَّمَ الجِنسَ البَشَرِيَّ، عَيَّنَ حُدُودَ الأُمَمِ وَفْقاً لِعَدَدِ المَلائِكَةِ.

Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

9 ل َكِنَّ حِصَّةَ اللهِ هِيَ شَعبُهُ، يَعقُوبُ هُوَ حِصَّتُهُ.

Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство.

10 « وَجَدَهُمْ فِي صَحراءَ، فِي قَفرٍ تَعْصِفُ بِهِ الرِّياحُ. فَأحاطَ بِهِمْ وَاهتَمَّ بِهِمْ، وَحَرَسَهُمْ كَحَدَقَةِ عَينِهِ.

Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

11 ك َما يَهُزُّ النَّسْرُ عُشَّهُ، فَيُرَفرِفُ فَوقَ صِغارِهِ لِيَطِيروا، ثُمَّ يَبْسِطُ جَناحَيهِ، وَيَحْمِلُهُمْ عَلَى رِيشِ الجَناحَينِ.

Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12 ا للهُ وَحْدَهُ قادَهُمْ، وَلَمْ يَكُنْ مَعَهُ إلَهٌ غَرِيبٌ.

<Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13 أ صْعَدَهُمْ إلَى الجِبالِ، وَأطْعَمَهُمْ مِنْ مَحاصِيلِ الحَقلِ. وَأعطاهُمْ عَسَلاً مِنَ الصَّخرِ، وَزَيتَ زَيتُونٍ مِنَ حَجَرِ الصُّوّانِ.

Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14 و َأعطاهُمْ زُبدَةً مِنَ البَقَرِ، وَحَلِيباً مِنَ الغَنَمِ. وَأفضَلَ الحِملانِ وَالكِباشِ، وَأبقاراً مِنْ باشانَ مَعَ تُيُوسٍ، وَأفضَلَ أنواعِ القَمحِ. كَما شَرِبْتُمُ النَّبيذَ، دَمَ العِنَبِ.

С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15 « لَكِنَّ يَشْرُونَ سَمِنَ وَرَفَسَ! صارَ سَمِيناً وَغَلِيظاً وَكَثِيرَ الشَّحمِ. تَرَكَ اللهَ الَّذِي صَنَعَهُ، وَرَفَضَ صَخْرَةَ خَلاصِهِ.

А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

16 و َأثارَ غَيْرَتَهُ بِآلِهَةٍ غَرِيبَةٍ، وَأغضَبَهُ بِأصنامٍ كَرِيهَةٍ.

С чужди <богове> Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17 و َذَبَحُوا لِأرواحٍ لَيسَتْ آلِهَةً، وَذَبَحُوا لِآلِهَةٍ لَمْ يَكُونوا يَعرِفُونَها. آلِهَةٍ جَدِيدَةٍ ظَهَرَتْ حَدِيثاً، وَلَمْ يَكُنْ آباؤكُمْ يَعرِفُونَ عَنْها.

Пожертвуваха на бесове, <които> не <бяха Бог>, На богове, които не бяха знаели, На нови <богове> наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

18 أ همَلْتَ الصَّخْرَةَ الَّتِي وَلَدَتْكَ، وَنَسِيتَ الَّذِي تَمَخَّضَ بِكَ.

А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19 « فَرَأى اللهُ هَذا وَرَفَضَهُمْ لِأنَّ أبْناءَهُ وَبَناتِهِ أغضَبُوهُ.

Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 و َقالَ: ‹سَأحْجُبُ وَجهِي عَنهُمْ، وَأرَى ما سَتَكُونُ عَلَيهِ نِهايَتُهُمْ، لِأنَّهُمْ شَعبٌ مُخادِعٌ غَيرُ ثابِتٍ، وَأولادٌ غَيرُ أوْفِياءٍ.

И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21 أ ثارُوا غَيرَتِي بِما هُوَ لَيسَ إلِهاً، وَأغاظُونِي بِأصنامٍ لا قِيمَةَ لَها. لِذا سأجْعَلُهُمْ يَغَارُونَ إذْ أسْتَخْدِمُ شَعباً بِلا هَوِيَّةٍ. وَسَأُغيظُهُمْ فَاسْتَخْدِمُ أُمَّةً جَاهِلَةً.

Те Ме раздразниха до ревнуване с <онова, което> не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22 ل ِأنَّ ناراً قَدِ اشتَعَلَتْ بِغَضَبِي، وَسَتَشتَعِلُ حَتَّى إلَى أعْماقِ الهاوِيَةِ، وَتَلتَهِمُ الأرْضَ وَمَحاصِيلَها، وَتُشعِلُ أساساتِ الجِبالِ.

Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23 « ‹سَأُكَوِّمُ المَصائِبَ عَلَيهِمْ، وَسأخْتَرِقُهُمْ بِجَمِيعِ سِهامِي:

Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24 ب ِجُوعٍ يُضْعِفُ أجْسامَهُمْ، وَمَرَضٍ يُنْهِكُهُمْ بِحُمَّى شَديدَةٍ، وَأُرسِلُ أنْيابَ الحَيواناتِ المُفْتَرِسَةِ، وَسُمُومَ الحَيَواناتِ الزَّاحِفَةِ فِي التُّرابِ.

Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.

25 س َيَقتُلُهُمْ جُنُودٌ فِي الشَّوارِعِ، وَسَيَقتُلُهُمُ الخَوفُ داخِلَ بُيُوتِهِمْ. وَيَمُوتُ الشَّبابُ وَالشّابّاتُ، وَالرُّضَّعُ مَعَ المُسِنِّينَ.

Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26 « ‹كانَ بِإمكانِي أنْ أقُولَ: سَأمحُوهُمْ! سَأُفنِيهُمْ تَماماً!›

Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27 ل َكِنَّنِي لَمْ أشأْ أنْ يُغضِبَنِي أعداؤُهُمْ، وَأنْ يُسِيئُوا فَهْمَ ما حَدَثَ، فَيَقُولُوا: ‹انتَصَرْنا بِقُوَّتِنا! وَلَمْ يَصْنَعِ اللهُ هَذا.›

Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28 « لِأنَّهُمْ أُمَّةٌ لا تَستَوعِبُ، وَلا فَهْمَ لَها.

Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29 ل َوْ أنَّهُمْ كانُوا حُكَماءَ لَفَهِمُوا هَذا، وَلَفَكَّرُوا فِي ما حَدَثَ لَهُمْ.

О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30 ف َكَيفَ لِرَجُلٍ واحِدٍ أنْ يَهزِمَ ألفاً، وَكَيفَ لِرَجُلَينِ أنْ يَطرُدا عَشْرَةَ آلافٍ، ما لَمْ يَكُنْ اللهُ قَدْ سَلَّمَهُمْ لأعدائِهِمْ، وَما لَمْ تَكُنْ صَخرَتُهُمْ قَدْ باعَتْهُمْ؟

Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31 ل ِأنَّ صَخْرَةَ الأُمَمِ لَيسَتْ كَصَخرَتِنا. وَحَتَّى أعداؤنا يَفْهَمَونَ هَذا.

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят <за това>.

32 أ صلُ كَرمَتِهِمْ مِنْ كَرمَةِ سَدُومَ، مِنْ كُرُومِ عَمُورَةَ. عِنَبُهُمْ عِنَبٌ سامٌّ، وَقُطُوفُهُمْ مُرَّةٌ.

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33 خ َمرُهُمْ كَسُمِّ الحَيّاتِ، كَسُمِّ الأفاعِي القاتِلِ.

Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34 « كُنتُ أُخَبِّئُ هَذِهِ الخَمرَ، إنَّها مَحفُوظَةٌ فِي مَخزَنِي.

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 ف َليَ الانتِقامُ، وَأنا سَأجازِي حِينَ تَزِلُّ أقْدامُهُمْ. لِأنَّ وَقتَ كارِثَتِهِمْ قَرِيبٌ، وَعُقُوبَتُهُمْ سَتَأْتِي سَرِيعاً.›

На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36 « لِأنَّ اللهَ سَيُنصِفُ شَعبَهُ، وَسَيَرحَمُ خُدّامَهُ. حِينَ يَرَى أنْ أياديَهُمْ قَدْ ضَعُفَتْ، عَبيداً وَأحْراراً.

Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.

37 ح ِينَئِذٍ سَيَقُولُ: ‹أينَ آلِهَتُهُمُ الآنَ، الصَّخرَةُ الَّتِي وَثِقُوا بِها لِحِمايَتِهِمْ،

И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

38 ا لَّتِي أكَلَتْ شَحْمَ ذَبائِحِهِمْ، وَشَرِبَتْ خَمرَ تَقدِماتِهِمْ؟ لِتَقُمْ وَتُساعِدْهُمْ! فَلتَحْمِهِمْ!

Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39 « ‹ها إنِّي أنا الإلَهُ الوَحِيدُ، وَلَيسَ إلَهٌ غَيرِي. أنا أُمِيتُ وَأُحيِي. أنا جَرَحتُ وَأنا سأشْفِي، وَلا يَستَطِيعُ أحَدٌ أنْ يُنقِذَ مِنْ يَدِي.

Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

40 ق َدْ رَفَعْتُ يَدِي إلَى السَّماءِ، وَقُلْتُ: أُقسِمُ بِذاتِي،

Защото дигам ръката Си към небето И казвам: <Заклевам се> във вечния Си живот,

41 ح ِينَ أُحَدِّدُ سَيفِي الَّلامِعَ، لأصنَعَ بِهِ العَدلَ، سَأنتَقِمُ مِنْ أعدائِي، وَسَأُجازِي الَّذِينَ يُبغِضُونَنِي.

Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42 س َأجْعَلُ سِهامِي مُغَطّاةً بِالدَّمِ، وَسَيَأْكُلُ سَيفِي لَحماً. سَتُغَطَّى بِدَمِ المَقتُولِينَ وَالمَأسُورِينَ، وَسَتَأكُلُ رُؤُوسَ قادَةِ الأعداءِ.›

Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

43 « افرَحِي أيَّتُها الأُمَمُ الأُخْرَى مَعَ شَعبِ اللهِ. لِأنَّهُ سَيُعاقِبُ عَلَى قَتلِ خُدّامِهِ. سَيَنتَقِمُ مِنْ أعدائِهِ، وَسَيُطَهِّرُ أرْضَ شَعبِهِ.» تَعلِيمُ مُوسَى لِلنَّشِيد

Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44 ث ُمَّ أتَى مُوسَى وَتَكَلَّمَ بِكُلِّ كَلِماتِ هَذا النَّشَيدِ لِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ لِيَسمَعُوها. وَكانَ يَشُوعُ بْنُ نُونَ مَعَ مُوسَى.

И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

45 و َحِينَ انتَهَى مُوسَى مِنْ كُلِّ هَذا الكَلامِ لِبَنِي إسْرائِيلَ،

И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46 ق الَ لَهُمْ أيْضاً: «تَأمَّلُوا بِقُلُوبِكُمْ جَمِيعَ الكَلِماتِ الَّتِي أوصَيتُكُمُ اليَومَ بِها. وَأوصُوا بِها أولادَكُمْ لِيَحفَظُوا كُلَّ كَلِماتِ هَذِهِ الشَّرِيعَةِ.

Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47 ل ا تَستَهينُوا بِهَذِهِ الكَلِماتِ، فَهِيَ حَياتُكُمْ. وَبِها تَطُولُ أعْمارُكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي تَعبُرُونَ نَهْرَ الأردُنِّ لِتَمتَلِكُوها.» إنباءُ اللهِ لِمُوسَى باقتِرابِ مَوتِه

Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48 و َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فِي ذَلِكَ اليَومِ فَقالَ:

В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49 « اصْعَدْ إلَى جِبالِ عَبارِيمَ، إلَى جَبَلِ نِيبُو الوَاقِعِ فِي أرْضِ مُوآبَ، المُشْرِفِ عَلَى أرِيحا، وَانظُرْ أرْضَ كَنْعانَ الَّتِي أُعطِيها لِبَنِي إسْرائِيلَ مُلْكاً لَهُمْ.

Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

50 س َتَمُوتُ عَلَى الجَبَلِ الَّذِي سَتَصْعَدُ إلَيهِ، وَسَتَنضَمُّ إلَى آبائِكَ، كَما ماتَ أخُوكَ هَارُونُ عَلَى جَبَلِ هُورَ وَانضَمَّ إلَى آبائِهِ،

и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51 ل ِأنَّكُما تَمَرَّدتُما عَلَيَّ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ، عِندَ مِياهِ مَرِيبَةَ قادِشَ فِي بَرِّيَّةِ صِينَ، لِأنَّكُما لَمْ تُظْهِرا قَداسَتي فِي وَسَطِ بَنِي إسْرائِيلَ.

защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52 و َلِذا سَتَرَى الأرْضَ مِنْ بَعِيدٍ، لَكِنَّكَ لَنْ تَدْخُلَ الأرْضَ الَّتِي أُعطِيها لِبَنِي إسْرائِيلَ.»

За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.