1 ف ِي تِلْكَ الأيّامِ جاءَ يُوحَنّا المَعمَدانُ لِيَعِظَ فِي بَرِّيَّةِ اليَهُودِيَّةِ،

В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

2 و َكانَ يَقُولُ: «تُوبُوا لِأنَّ مَلَكوتَ السَّماواتِ قَرِيبٌ.»

Покайте се понеже наближи небесното царство.

3 و َيُوحَنّا هَذا هُوَ الَّذِي تَكَلَّمَ عَنْهُ النَّبِيُّ إشَعْياءُ عِندَما قالَ: «صَوتُ إنسانٍ يُنادِي فِي البَرِّيَّةِ وَيَقولُ: ‹أعِدُّوا الطَّرِيْقَ للرَّبِّ. اجعَلُوا السُّبُلَ مُستَقِيْمَةً مِنْ أجلِهِ.›»

Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, Прави направете пътеките за Него".

4 ك انَ يُوحَنّا يَلبِسُ ثِياباً مِنْ وَبَرِ الجِمالِ، وَعَلَى وَسْطِهِ حِزامٌ مِنْ جِلْدٍ، وَيَأكُلُ جَراداً وَعَسَلاً بَرِّيّاً.

А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

5 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، بَدَأ كُلُّ النّاسِ يَأتونَ مِنْ مَدِينَةِ القُدسِ وَمِنْ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ كُلِّهِ، وَمِنَ المِنطَقَةِ المُحِيطَةِ بِنَهْرِ الأُردُنِّ لِيَسْمَعُوهُ.

Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

6 و َكانَ يُعَمِّدُهُمْ فِي نَهْرِ الأُردُنِّ بَعْدَ أن يَعتَرِفوا بِخَطاياهُمْ.

и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

7 و َعِندَما رَأى يُوحَنّا أنَّ كَثِيرِينَ مِنَ الفِرِّيسِيِّينَ وَالصَّدُوقِيِّينَ يَأتُونَ لِكَي يُعَمِّدَهُمْ، قالَ لَهُمْ: «يا نَسلَ الأفاعِي، مَنِ الَّذِي نَبَّهَكُمْ إلَى الهُرُوبِ مِنَ الغَضَبِ القادِمِ؟

А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

8 ا صنَعُوا ثَمَراً يُبَرهِنُ تَوبَتَكُمْ،

Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

9 و َلا تَتَفاخَرُوا بِقَولِكُمْ: ‹إبراهِيْمُ هُوَ أبُونا.› فَإنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّ اللهَ قادِرٌ عَلَى أنْ يَخلِقَ مِنْ هَذِهِ الصُّخُورِ أولاداً لإبْراهِيْمَ.

и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

10 ه ا هِيَ الفَأْسُ مَوضُوعَةٌ عَلَى أُصُولِ سِيْقانِ الأشجارِ. وَسَتُقطَعُ كُلُّ شَجَرَةٍ لا تُثْمِرُ ثَمَراً جَيِّداً، وَسَيُلقَى بِها فِي النّارِ.

А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

11 « أنا أُعَمِّدُكُمْ فِي ماءٍ لإعلانِ تَوبَتِكُمْ، أمّا الَّذِي يَأتِي بَعدِي فَهُوَ أعظَمُ مِنِّي، وَلَسْتُ مُستَحِقّاً أنْ أخلَعَ حِذاءَهُ. هُوَ سَيُعَمِّدُكُمْ فِي الرُّوحِ القُدُسِ وَنارٍ.

Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

12 س َيَحمِلُ مِذْراتَهُ فِي يَدِهِ وَسَيُنَقِّي بَيدَرَهُ، فَيَجمَعَ حُبوبَهُ فِي المَخْزَنِ، وَيَحرِقَ التِّبْنَ بِنارٍ لا تُطفَأُ.» مَعمُودِيَّةُ يَسُوع

Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

13 ث ُمَّ جاءَ يَسُوعُ مِنْ إقلِيمِ الجَلِيلِ إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ، لِأنَّهُ أرادَ أنْ يُعَمِّدَهُ يُوحَنّا.

Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.

14 و َلَكِنَّ يُوحَنّا حاوَلَ مَنْعَهُ وَقالَ: «أنا أحتاجُ أنْ تُعَمِّدَنِي، فَلِماذا تَأتِي إلَيَّ؟»

А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

15 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «اسْمَحْ بِذَلِكَ الآنَ، لِأنَّهُ مِنَ الَّلائِقِ أنْ نُتَمِّمَ كُلَّ ما يَطلُبُهُ اللهُ.» حِينَئِذٍ سَمَحَ لَهُ يُوحَنّا بِأنْ يَتَعَمَّدَ.

А Исус в отговор му рече: Остави <Ме> сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

16 ف َتَعَمَّدَ يَسُوعُ فِي الماءِ. وَحالَ صُعُودِهِ مِنَ الماءِ، انفَتَحَتِ السَّماءُ، وَرَأى رُوحَ اللهِ يَنزِلُ عَلَى هَيئَةِ حَمامَةٍ وَيَستَقِرُّ عَلَيهِ.

И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

17 و َجاءَ صَوتٌ مِنَ السَّماءِ يَقُولُ: «أنتَ هُوَ ابنِي المَحبُوبُ. أنا راضٍ عَنكَ كُلَّ الرِّضا.»

и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.