1 أ مّا قُورَحُ بْنُ يِصْهارَ بْنِ قَهاتَ بْنِ لاوِي وَداثانُ وَأبِيرامُ ابْنا ألِيآبَ وَأُونُ بْنُ فالَتَ مِنْ بَنِي رَأُوبَيْنَ،

А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

2 ف َبَدأوا يُقاوِمُونَ مُوسَى مَعَ مِئَتَينِ وَخَمْسِينَ رَجُلاً مِنْ بَني إسْرائِيلَ. وَكانَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ رُؤَساءَ مَعرُوفِينَ فِي المُجْتَمَعِ، مُمَثِّلينَ لِلشَّعْبِ، وَمَعْرُوفينَ.

дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3 ف اجتَمَعُوا عَلَى مُوسَى وَهارُونَ وَقالُوا لَهُما: «أنْتُما تُبالِغانِ! فَكُلُّ الشَّعبِ مُقَدَّسٌ وَاللهُ فِي وَسَطِهِمْ. فَلِماذا تَرفَعانِ نفْسَيكُما فَوقَ جَماعَةِ اللهِ ؟»

Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

4 و َحِينَ سَمِعَهُمْ مُوسَى وَقَعَ عَلَى وَجهِهِ إلَى الأرْضِ.

А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

5 ث ُمَّ قالَ مُوسَى لِقُورَحَ وَلِكُلِّ أتباعِهِ: «فِي الصَّباحِ، سَيُعلِنُ اللهُ مَنْ هُمُ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَيهِ، وَمَنْ هُوَ المُقَدَّسُ، وَمَنْ يُسْمَحُ لَهُ بِالاقْتِرابِ مِنْهُ. فَالَّذِي يَختارُهُ، سَيَسْمَحُ لَهُ بِالاقْتِرابِ مِنْهُ.

и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

6 ا فعَلُوا ما آمُرُكُمْ بِهِ: خُذْ أنتَ وَأتباعُكَ مَجامِرَ،

Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7 و َضَعُوا ناراً فِيها، وَضَعُوا عَلَيها بَخُوراً فِي حَضْرَةِ اللهِ فِي الغَدِ. وَالرَّجُلُ الَّذِي يَختارُهُ اللهُ سَيَكُونُ هُوَ المُقَدَّسُ. إنَّكُمْ تُقُولُونَ ما لا يَنْبَغِي أيُّها اللّاوِيُّونَ.»

турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

8 ث ُمَّ قالَ مُوسَى لِقُورَحَ: «اسْمَعُوا يا أبناءَ لاوِي،

И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

9 أ لا يَكفِيكُمْ أنَّ إلَهَ إسْرائِيلَ أفرَزَكُمْ مِنْ بَني إسْرائِيلَ لِتَكُونُوا قَرِيبِينَ مِنهُ، وَتَقُومُوا بِواجِباتِ مَسْكَنِ اللهِ المُقَدَّسِ، وَتَقِفُوا أمامَ الشَّعبِ لِتَخدِمُوهُمْ؟

малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 ل َقَدْ قَرَّبَكَ اللهُ أنتَ وَإخوَتَكَ اللّاوِيِّينَ لَكِنَّكُمْ مَعَ هَذا تُرِيدُونَ أنْ تَكُونُوا كَهَنَةً.

Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11 ف َأنتَ وَأتباعُكَ إنَّما تَجتَمِعُونَ ضِدَّ اللهِ. وَما هُوَ هارُونُ حَتَّى تَتَذَمَّرُوا عَلَيهِ؟»

Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12 ث ُمَّ دَعا مُوسَى داثانَ وَأبِيرامَ إبنَي ألِيآبَ، وَلَكِنَّهُما قالا: «لَنْ نَأتِيَ.

И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 أ لا يَكفِيكَ أنَّكَ أخرَجْتَنا مِنْ أرْضٍ تَفِيضُ لَبَناً وَعَسَلاً كَي تَقتُلَنا فِي الصَّحْراءِ؟ وَالآنَ تُرِيدُ أنْ تَجعَلَ نَفسَكَ رَئِيساً عَلَينا.

Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 ك َما أنَّكَ لَمْ تُحضِرْنا إلَى أرْضٍ خَصبَةٍ مَلِيئَةٍ بِخَيراتٍ كَثِيرَةٍ، وَلا أعطَيتَنا أرْضاً فِيها حُقُولٌ وَكُرُومٌ. هَلْ سَتُواصِلُ خِداعَ هَؤًلاءِ الرِّجالِ؟ لَنْ نَأتِيَ.»

При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15 ف َغَضِبَ مُوسَى جِدّاً وَقالَ للهِ: «لا تَقبَلْ تَقدِمَتَهُما. لَمْ آخُذْ مِنهُما حَتَّى حِماراً! وَلَمْ أظلِمْهُما بِأيِّ شَيءٍ.»

Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16 ث ُمَّ قالَ مُوسَى لِقُورَحَ: «قِفْ أنتَ وَجَماعَتُكَ فِي حَضْرَةِ اللهِ فِي الغَدِ، أنتُمْ وَهارُونُ.

И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

17 ف َلْيأخُذْ كُلِّ واحِدٍ مِنكُمْ مِجمَرَتَهُ وَيَضَعَ بَخُوراً فِيها. ثُمَّ عَلَى كُلِّ واحِدٍ مِنْكُمْ أنْ يُحضِرَ مِجمَرَتَهُ أمامَ اللهِ ، مِئَتَينِ وَخَمْسِينَ مِجمَرَةً. وَأنتُما يا قُورَحُ وَهارُونُ، هاتا مِجمَرَتَيكُما.»

и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18 ف َحَمَلَ كُلُّ واحِدٍ مِجمَرَتَهُ، وَوَضَعَ فيْها جَمراً مُشتَعِلاً وَبَخُوراً. وَوَقَفُوا جَمِيعاً فِي مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ مَعَ مُوسَى وَهارُونَ.

Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19 و َجَمَعَ قُورَحُ كُلَّ الشَّعبِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ ضِدَّهُما. حِينَئِذٍ، ظَهَرَ مَجدُ اللهِ لِكُلِّ الشَّعبِ.

Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20 و َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى وَهارُونَ فَقالَ:

Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21 « ابْتَعِدا عَنِ الشَّعبِ وَسَأُبِيدُهُمْ فِي لَحظَةٍ.»

Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 ف َوَقَعا عَلَى وَجهَيهِما وَقالا: «يا اللهُ، أنتَ إلَهُ أرواحِ كُلِّ البَشَرِ. هَلْ تَغضَبُ عَلَى كُلِّ الجَماعَةِ فِي حِينِ أنَّ الَّذِي أخطَأ رَجُلٌ واحِدٌ؟»

А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 ف َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى وَقالَ:

Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24 « قُلْ لِلشَّعبِ: ابْتَعِدُوا عَنْ خِيامِ قُورَحَ وَداثانَ وَأبِيرامَ.»

Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25 ف َقامَ مُوسَى وَذَهَبَ إلَى داثانَ وَأبِيرامَ، وَذَهَبَ شُيُوخُ إسْرائِيلَ مَعَهُ.

И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26 و َقالَ مُوسَى لِلشَّعبِ: «ابْتَعِدُوا عَنْ خِيامِ هَؤُلاءِ الرِّجالِ الأشرارِ، وَلا تَلمِسُوا شَيئاً مِنْ مُقْتَنَياتِهِمْ، وَإلّا سَتَهلِكُونَ مَعَهُمْ بِسَبَبِ خَطاياهُمْ.»

И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27 ف ابتَعَدُوا عَنْ خِيامِ قُورَحَ وَداثانَ وَأبِيرامَ. وَكانَ داثانُ وَأبِيرامُ قَدْ خَرَجا وَوَقَفا فِي مَدخَلِ خَيمَتِهِما مَعَ زَوجاتِهِما وَأولادِهِما وَأطفالِهِما.

И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28 ف َقالَ مُوسَى: «بِهَذا سَتَعرِفُونَ أنَّ اللهَ أرسَلَنِي لأعمَلَ هَذِهِ الأشياءَ، وَأنَّها لَمْ تَكُنْ فِكرَتِي:

И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:

29 إ نْ ماتَ هَؤُلاءِ مِيتَةً طَبِيعِيَّةً كَكُلُّ النّاسِ، وَكانَتْ مُصِيبَتُهُمْ كَمَصائِبِ كُلُّ النّاسِ، لا يَكُونُ اللهُ قَدْ أرسَلَنِي.

ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30 ل َكِنْ إنْ عَمِلَ اللهُ شَيئاً جَدِيداً، فَفَتَحَتِ الأرْضُ فاها وَابتَلَعَتْهُمْ مَعَ كُلِّ ما لَهُمْ، وَدُفِنُوا أحياءَ، حِينَئِذٍ سَتَعرِفُونَ أنَّ هَؤُلاءِ الرِّجالُ قَدْ أهانُوا اللهَ.»

но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31 و َما أنِ انتَهَى مُوسَى مِنْ هَذا الكَلامِ، حَتَّى انشَقَّتِ الأرْضُ تَحتَهُمْ.

Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32 ف َكَأنَّ الأرْضَ فَتَحَتْ فاها وَابتَلَعَتْهُمْ مَعَ عائِلاتِهِمْ وَكُلِّ أتباعِ قُورَحَ مَعَ كُلِّ أملاكِهِمْ.

Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33 ف َدُفِنُوا أحياءَ مَعَ كُلِّ ما كانَ لَهُمْ. وَانطَبَقَتِ الأرْضُ عَلَيهِمْ، فَاُبيدُوا مِنْ وَسَطِ الشَّعبِ.

Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34 و َهَرَبَ كُلُّ بَني إسْرائِيلَ مِنْ حَولِهِمْ حِينَ سَمِعُوا صِياحَهُمْ، لأنَّهُمْ قالُوا: «قَدْ تَبتَلِعُنا الأرْضُ نَحنُ أيضاً.»

А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35 ث ُمَّ أرسَلَ اللهُ ناراً التَهَمَتِ المِئَتَينِ وَالخَمسِينَ رَجُلاً الَّذِينَ كانُوا يُقَدِّمُونَ البَخُورَ. مَجامِرُ النّار

И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36 و َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فَقالَ:

След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37 « قُلْ لألِيعازارَ بْنَ هارُونَ الكاهِنِ أنْ يَأخُذَ المَجامِرَ مِنْ بَينِ بَقايا الحَرِيقِ، وَأنْ يُذَرِّيَ الجَمرَ مِنها. لأنَّ المَجامِرَ صارَتْ مُقَدَّسَةً.

Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

38 خ ُذْ مَجامِرَ الَّذِينَ أخطَأُوا ضِدَّ أنفُسِهِمْ وَهَلَكُوا، وَاصنَعُوا مِنها صَفائِحَ مَطرُوقَةً لِتَكُونَ غِطاءً لِلمَذبَحِ، لأنَّهُمْ قَدَّمُوها فِي حَضْرَةِ اللهِ فَجَعَلُوها مُقَدَّسَةً. وَهَكَذا تَكُونُ عَلامَةَ تَحذِيرٍ لِبَني إسْرائِيلَ.»

кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 ف َأخَذَ ألِيعازارُ المَجامِرَ البُرونْزِيَّةَ الَّتِي قَدَّمَها الَّذِينَ احتَرَقُوا، وَطَرَقُوها صانِعِينَ مِنها صَفائِحَ لِتَغطِيَةِ المَذبَحِ،

И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40 ك َما قالَ اللهُ لألِيعازارَ عَلَى فَمِ مُوسَى. وَقَدْ كانَ هَذا الغِطاءُ لِتَذكِيرِ بَني إسْرائِيلَ بِأنْ لا يَقتَرِبَ أحَدٌ لَيسَ مِنْ نَسلِ هارُونَ إلَى المَذبَحِ لِيَحرِقَ بَخُوراً فِي حَضْرَةِ اللهِ ، فَيُلاقِيَ مَصيرَ قُورَحَ وَأتباعِهِ. إنقاذُ هارُونَ لِلشَّعب

да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.

41 و َفِي اليَومِ التّالِي، تَذَمَّرَ بَنو إسْرائِيلَ عَلَى مُوسَى وَهارُونَ وَقالُوا: «لَقَدْ سَبَّبْتُما مَوتَ شَعبِ اللهِ.»

А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42 و َبَينما كانَ الشَّعبُ مُجْتَمِعِينَ ضِدَّ مُوسَى وَهارُونَ، التَفَتُوا إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ فَرَأَوْا السَّحابَةَ تُغَطِّيها، وَظَهَرَ مَجدُ اللهِ.

Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43 ح ِينَئِذٍ، جاءَ مُوسَى وَهارُونُ إلَى أمامِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 ف َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى وَقالَ:

И Господ говори на Моисея, казвайки:

45 « ابتَعِدْ عَنْ هَذا الشَّعبِ كَي أُهلِكَهُ فِي لَحظَةٍ.» فانحَنَيا وَوَجهاهُما إلَى الأرْضِ.

Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 ث ُمَّ قالَ مُوسَى لِهارُونَ: «خُذِ المِجمَرَةَ وَضَعْ فِيها ناراً مِنَ المَذبَحِ وَضَعْ فَوقَها بَخُوراً، وَاذْهَبْ بِسُرعَةٍ إلَى الشَّعبِ وَطَهِّرْهُمْ، لأنَّ اللهَ غاضِبٌ عَلَيهِمْ وَقَدْ بَدَأ الوَباءُ.»

Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47 ف َأخَذَ هارُونُ مِجمَرَةَ النّارِ كَما قالَ لَهُ مُوسَى، وَرَكَضَ إلَى وَسَطِ الشَّعبِ وَوَجَدَ أنَّ الوَباءَ قَدْ بَدَأ يَفتِكُ فِي الشَّعبِ. فَوَضَعَ هارُونُ بَخُوراً فِي المِجمَرَةِ وَعَمِلَ ما يَنْبَغِي لِتَطهِيرِ الشَّعبِ.

Аарон, прочее, взе <кадилницата си>, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48 و َوَقَفَ هارُونُ بَينَ المَوتَى وَالأحياءِ فَتَوَقَّفَ الوَباءُ.

А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 و َوَصَلَ عَدَدُ الَّذِينَ ماتُوا مِنَ الوَباءِ إلَى أربَعَةَ عَشَرَ ألفاً وَسَبعِ مِئَةٍ، بِالإضافَةِ إلَى الَّذِينَ سَبَقَ وَأنْ ماتُوا بِسَبَبِ قُورَحَ.

Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50 ث ُمَّ عادَ هارُونُ إلَى مُوسَى فِي مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ، بَعدَ أنْ تَوَقَّفَ الوَباءُ.

И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.