1 ا حفَظْ يا بُنَيَّ كَلِماتِي، وَاحرُسْ وَصايايَ كَكَنْزٍ فِي قَلْبِكَ.

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2 ا حفَظْها فَتَحيا، وَاحرُسْ تَعالِيمِي كَحَدَقَةِ عَينِكَ.

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

3 ا ربِطْ وَصايايَ عَلَى أصابِعِكَ، وَاكتُبْها فِي قَلبِكَ.

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4 ق ُلْ لِلحِكمَةِ: «أنتِ شَقِيقَتِي.» وَقُلْ لِلبَصِيرَةِ: «أنْتِ صَدِيقَتِي.»

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5 ف َيَحفَظاكَ مِنَ المَرأةِ الَّتِي خانَتْ زَوجَها، وَمِنَ لِسانِ الزّانِيَةِ المَعسُولِ.

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6 ف َإنِّي نَظَرْتُ مِنْ نافِذَةِ بَيتِي، مِنْ خِلالِ الشُّبّاكِ،

Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

7 ف َرَأيتُ بَينَ الفِتيانِ السُّذَّجِ شابّاً فَقَدَ عَقلَهُ تَماماً.

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8 ك انَ يَمشِي فِي الشّارِعِ قُربَ بَيتِها، بَلْ يَتَّجِهُ إلَيهِ

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9 ف ِي وَقتِ الغُرُوبِ، وَفِي المَساءِ، وَعِندَ حُلُولِ الظَّلامِ.

<Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 ف َظَهَرَتْ فَجأةً امْرأةٌ تَقتَرِبُ مِنهُ في ثِيابِ عاهِرَةٍ، وَقَلبٍ ماكِرٍ.

И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 ه ِيَ امرَأةٌ صاخِبَةٌ مُتَمَرِّدَةٌ، لا تَستَقِرُّ فِي بَيتِها.

(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

12 ت َراها في الشَّوارِعِ وَفِي السّاحاتِ، وَفِي كُلِّ زاوِيَةٍ تَتَرَقَّبُ صَيداً.

Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 ف َأمسَكَتْهُ وَقَبَّلَتْهُ، وَقالَتْ لَهُ بِقِلَّةِ حَياءٍ:

Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 « قَدَّمْتُ ذَبائِحَ السَّلامِ وَالشُّكْرِ، وَأوفَيتُ اليَومَ بِنُذُورِي.

Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 ث ًمَّ جِئْتُ أبحَثُ عَنْكَ بِلَهفَةٍ، وَها قَدْ وَجَدتُكَ.

Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 ق َدْ غَطَّيتُ سَرِيرِي بِالأغطِيَةِ المُلَوَّنَةِ مِنَ الكِتَّانِ المِصْرِيِّ.

Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 ع َطَّرْتُ فِراشِي بِالمُرِّ وَالصَّبرِ وَالقِرفَةِ.

Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 ف َتَعالَ لِنَشْرَبْ حُبّاً حَتَّى الصَّباحِ، وَلْنُمَتِّعْ أنفُسَنا بِالغَرامِ.

Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 ل ِأنَّ زَوجِي لَيسَ فِي البَيتِ، فَقَدْ ذَهَبَ فِي رِحلَةٍ طَوِيلَةٍ.

Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

20 أ خَذَ مَعَهُ مالاً كَثِيراً، وَلَنْ يَعُودَ قَبلَ مُنتَصَفِ الشَّهِرِ.»

Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

21 أ قنَعْتَهُ بِكَثرَةِ كَلامِها المُغرِي، وَبِكَلامِها النّاعِمِ ضَلَّلَتْهُ.

С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 ف َفِي الحالِ تَبِعَها كَثَورٍ يُؤْخَذُ إلَى الذَّبحِ، وَكَغَزالٍ يَسِيرُ إلَى الفَخِّ،

Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 ح َتَّى يَشُقَّ سَهمٌ كَبِدَهُ، وَهُوَ كَطائِرٍ يُسرِعُ إلَى المِصيَدَةِ، وَلا يَعلَمُ أنَّها سَتُكَلِّفُهُ حَياتَهُ.

Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 و َالآنَ يا أبنائِي، استَمِعُوا إلَيَّ، وَاصغُوا إلَى كَلامِي.

Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 ل ا تُحَوِّلُوا قُلُوبَكُمْ إلَى طُرُقِها، وَلا تَميلُوا نَحوَ دُرُوبِها.

Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 ل ِأنَّها أسقَطَتِ العَدِيدَ مِنَ الأقوِياءِ، وَضَحاياها كَثِيرُونَ.

Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 ب َيُتُها يُؤدِّي إلَى الهاوِيَةِ، وَيَنحَدِرُ إلَى حُجُراتِ المَوتِ.

Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.