1 С ын мой! храни слова мои и заповеди мои сокрой у себя.

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2 Х рани заповеди мои и живи, и учение мое, как зрачок глаз твоих.

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

3 Н авяжи их на персты твои, напиши их на скрижали сердца твоего.

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4 С кажи мудрости: 'Ты сестра моя!' и разум назови родным твоим,

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5 ч тобы они охраняли тебя от жены другого, от чужой, которая умягчает слова свои.

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6 В от, однажды смотрел я в окно дома моего, сквозь решетку мою,

Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

7 и увидел среди неопытных, заметил между молодыми людьми неразумного юношу,

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8 п ереходившего площадь близ угла ее и шедшего по дороге к дому ее,

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9 в сумерки в вечер дня, в ночной темноте и во мраке.

<Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 И вот--навстречу к нему женщина, в наряде блудницы, с коварным сердцем,

И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 ш умливая и необузданная; ноги ее не живут в доме ее:

(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

12 т о на улице, то на площадях, и у каждого угла строит она ковы.

Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 О на схватила его, целовала его, и с бесстыдным лицом говорила ему:

Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 ' мирная жертва у меня: сегодня я совершила обеты мои;

Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 п оэтому и вышла навстречу тебе, чтобы отыскать тебя, и--нашла тебя;

Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 к оврами я убрала постель мою, разноцветными тканями Египетскими;

Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 с пальню мою надушила смирною, алоем и корицею;

Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 з айди, будем упиваться нежностями до утра, насладимся любовью,

Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 п отому что мужа нет дома: он отправился в дальнюю дорогу;

Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

20 к ошелек серебра взял с собою; придет домой ко дню полнолуния'.

Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

21 М ножеством ласковых слов она увлекла его, мягкостью уст своих овладела им.

С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 Т отчас он пошел за нею, как вол идет на убой, и как олень--на выстрел,

Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 д околе стрела не пронзит печени его; как птичка кидается в силки, и не знает, что они--на погибель ее.

Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 И так, дети, слушайте меня и внимайте словам уст моих.

Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Д а не уклоняется сердце твое на пути ее, не блуждай по стезям ее,

Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 п отому что многих повергла она ранеными, и много сильных убиты ею:

Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 д ом ее--пути в преисподнюю, нисходящие во внутренние жилища смерти.

Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.