1 И отвечал Иов Господу и сказал:
Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
2 з наю, что Ты все можешь, и что намерение Твое не может быть остановлено.
Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 К то сей, омрачающий Провидение, ничего не разумея? --Так, я говорил о том, чего не разумел, о делах чудных для меня, которых я не знал.
<Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
4 В ыслушай, и я буду говорить, и что буду спрашивать у Тебя, объясни мне.
Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
5 Я слышал о Тебе слухом уха; теперь же мои глаза видят Тебя;
Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
6 п оэтому я отрекаюсь и раскаиваюсь в прахе и пепле.
Затова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.
7 И было после того, как Господь сказал слова те Иову, сказал Господь Елифазу Феманитянину: горит гнев Мой на тебя и на двух друзей твоих за то, что вы говорили о Мне не так верно, как раб Мой Иов.
А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
8 И так возьмите себе семь тельцов и семь овнов и пойдите к рабу Моему Иову и принесите за себя жертву; и раб Мой Иов помолится за вас, ибо только лице его Я приму, дабы не отвергнуть вас за то, что вы говорили о Мне не так верно, как раб Мой Иов.
Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
9 И пошли Елифаз Феманитянин и Вилдад Савхеянин и Софар Наамитянин, и сделали так, как Господь повелел им, --и Господь принял лице Иова.
И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.
10 И возвратил Господь потерю Иова, когда он помолился за друзей своих; и дал Господь Иову вдвое больше того, что он имел прежде.
И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше <по-напред>.
11 Т огда пришли к нему все братья его и все сестры его и все прежние знакомые его, и ели с ним хлеб в доме его, и тужили с ним, и утешали его за все зло, которое Господь навел на него, и дали ему каждый по кесите и по золотому кольцу.
Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.
12 И благословил Бог последние дни Иова более, нежели прежние: у него было четырнадцать тысяч мелкого скота, шесть тысяч верблюдов, тысяча пар волов и тысяча ослиц.
Така Господ благослови последните <дни> на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
13 И было у него семь сыновей и три дочери.
Още му се родиха седем сина и три дъщери;
14 И нарек он имя первой Емима, имя второй--Кассия, а имя третьей--Керенгаппух.
и първата <си дъщеря> нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.
15 И не было на всей земле таких прекрасных женщин, как дочери Иова, и дал им отец их наследство между братьями их.
И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.
16 П осле того Иов жил сто сорок лет, и видел сыновей своих и сыновей сыновних до четвертого рода;
Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си <до> четири поколения.
17 и умер Иов в старости, насыщенный днями.
И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.