1 П ророчество о Вавилоне, которое изрек Исаия, сын Амосов.

<Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

2 П однимите знамя на открытой горе, возвысьте голос; махните им рукою, чтобы шли в ворота властелинов.

Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

3 Я дал повеление избранным Моим и призвал для гнева Моего сильных Моих, торжествующих в величии Моем.

Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

4 Б ольшой шум на горах, как бы от многолюдного народа, мятежный шум царств и народов, собравшихся вместе: Господь Саваоф обозревает боевое войско.

Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

5 И дут из отдаленной страны, от края неба, Господь и орудия гнева Его, чтобы сокрушить всю землю.

Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

6 Р ыдайте, ибо день Господа близок, идет как разрушительная сила от Всемогущего.

Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

7 О ттого руки у всех опустились, и сердце у каждого человека растаяло.

Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

8 У жаснулись, судороги и боли схватили их; мучатся, как рождающая, с изумлением смотрят друг на друга, лица у них разгорелись.

Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

9 В от, приходит день Господа лютый, с гневом и пылающею яростью, чтобы сделать землю пустынею и истребить с нее грешников ее.

Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10 З везды небесные и светила не дают от себя света; солнце меркнет при восходе своем, и луна не сияет светом своим.

Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11 Я накажу мир за зло, и нечестивых--за беззакония их, и положу конец высокоумию гордых, и уничижу надменность притеснителей;

Ще накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12 с делаю то, что люди будут дороже чистого золота, и мужи--дороже золота Офирского.

Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

13 Д ля сего потрясу небо, и земля сдвинется с места своего от ярости Господа Саваофа, в день пылающего гнева Его.

Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14 Т огда каждый, как преследуемая серна и как покинутые овцы, обратится к народу своему, и каждый побежит в свою землю.

Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15 Н о кто попадется, будет пронзен, и кого схватят, тот падет от меча.

Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16 И младенцы их будут разбиты пред глазами их; домы их будут разграблены и жены их обесчещены.

Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17 В от, Я подниму против них Мидян, которые не ценят серебра и не пристрастны к золоту.

Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

18 Л уки их сразят юношей и не пощадят плода чрева: глаз их не сжалится над детьми.

Но <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19 И Вавилон, краса царств, гордость Халдеев, будет ниспровержен Богом, как Содом и Гоморра,

И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

20 н е заселится никогда, и в роды родов не будет жителей в нем; не раскинет Аравитянин шатра своего, и пастухи со стадами не будут отдыхать там.

Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21 Н о будут обитать в нем звери пустыни, и домы наполнятся филинами; и страусы поселятся, и косматые будут скакать там.

Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22 Ш акалы будут выть в чертогах их, и гиены--в увеселительных домах.

Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.