От Марка 7 ~ Марко 7

picture

1 С обрались к Нему фарисеи и некоторые из книжников, пришедшие из Иерусалима,

Събират се при <Исуса> фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

2 и , увидев некоторых из учеников Его, евших хлеб нечистыми, то есть неумытыми, руками, укоряли.

и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

3 И бо фарисеи и все Иудеи, держась предания старцев, не едят, не умыв тщательно рук;

(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

4 и , с торга, не едят не омывшись. Есть и многое другое, чего они приняли держаться: наблюдать омовение чаш, кружек, котлов и скамей.

и <когато се връщат> от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове ).

5 П отом спрашивают Его фарисеи и книжники: зачем ученики Твои не поступают по преданию старцев, но неумытыми руками едят хлеб?

И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

6 О н сказал им в ответ: хорошо пророчествовал о вас, лицемерах, Исаия, как написано: люди сии чтут Меня устами, сердце же их далеко отстоит от Меня,

А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

7 н о тщетно чтут Меня, уча учениям, заповедям человеческим.

Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

8 И бо вы, оставив заповедь Божию, держитесь предания человеческого, омовения кружек и чаш, и делаете многое другое, сему подобное.

Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание,.

9 И сказал им: хорошо ли, вы отменяете заповедь Божию, чтобы соблюсти свое предание?

И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

10 И бо Моисей сказал: почитай отца своего и мать свою; и: злословящий отца или мать смертью да умрет.

Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

11 А вы говорите: кто скажет отцу или матери: корван, то есть дар то, чем бы ты от меня пользовался,

Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое <имане>, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено <Богу, това прави разлика>;

12 т ому вы уже попускаете ничего не делать для отца своего или матери своей,

вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

13 у страняя слово Божие преданием вашим, которое вы установили; и делаете многое сему подобное.

И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

14 И , призвав весь народ, говорил им: слушайте Меня все и разумейте:

И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

15 н ичто, входящее в человека извне, не может осквернить его; но что исходит из него, то оскверняет человека.

Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

16 Е сли кто имеет уши слышать, да слышит!

17 И когда Он от народа вошел в дом, ученики Его спросили Его о притче.

И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

18 О н сказал им: неужели и вы так непонятливы? Неужели не разумеете, что ничто, извне входящее в человека, не может осквернить его?

И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

19 П отому что не в сердце его входит, а в чрево, и выходит вон, очищается всякая пища.

Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).

20 Д алее сказал: исходящее из человека оскверняет человека.

Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 И бо извнутрь, из сердца человеческого, исходят злые помыслы, прелюбодеяния, любодеяния, убийства,

Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

22 к ражи, лихоимство, злоба, коварство, непотребство, завистливое око, богохульство, гордость, безумство, --

прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

23 в сё это зло извнутрь исходит и оскверняет человека.

Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

24 И , отправившись оттуда, пришел в пределы Тирские и Сидонские; и, войдя в дом, не хотел, чтобы кто узнал; но не мог утаиться.

И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

25 И бо услышала о Нем женщина, у которой дочь одержима была нечистым духом, и, придя, припала к ногам Его;

А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

26 а женщина та была язычница, родом сирофиникиянка; и просила Его, чтобы изгнал беса из ее дочери.

(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

27 Н о Иисус сказал ей: дай прежде насытиться детям, ибо нехорошо взять хлеб у детей и бросить псам.

А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

28 О на же сказала Ему в ответ: так, Господи; но и псы под столом едят крохи у детей.

А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.

29 И сказал ей: за это слово, пойди; бес вышел из твоей дочери.

И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30 И , придя в свой дом, она нашла, что бес вышел и дочь лежит на постели.

И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

31 В ыйдя из пределов Тирских и Сидонских, опять пошел к морю Галилейскому через пределы Десятиградия.

И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32 П ривели к Нему глухого косноязычного и просили Его возложить на него руку.

И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.

33 о тведя его в сторону от народа, вложил персты Свои в уши ему и, плюнув, коснулся языка его;

<Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

34 и , воззрев на небо, вздохнул и сказал ему: 'еффафа', то есть: отверзись.

и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

35 И тотчас отверзся у него слух и разрешились узы его языка, и стал говорить чисто.

И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36 И повелел им не сказывать никому. Но сколько Он ни запрещал им, они еще более разглашали.

И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37 И чрезвычайно дивились, и говорили: всё хорошо делает, --и глухих делает слышащими, и немых--говорящими.

защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.