Бытие 30 ~ Битие 30

picture

1 И увидела Рахиль, что она не рождает детей Иакову, и позавидовала Рахиль сестре своей, и сказала Иакову: дай мне детей, а если не так, я умираю.

А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

2 И аков разгневался на Рахиль и сказал: разве я Бог, Который не дал тебе плода чрева?

А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3 О на сказала: вот служанка моя Валла; войди к ней; пусть она родит на колени мои, чтобы и я имела детей от нее.

А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4 И дала она Валлу, служанку свою, в жену ему; и вошел к ней Иаков.

И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5 В алла зачала и родила Иакову сына.

И Вала зачна и роди син на Якова.

6 И сказала Рахиль: судил мне Бог, и услышал голос мой, и дал мне сына. Посему нарекла ему имя: Дан.

Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.

7 И еще зачала и родила Валла, служанка Рахилина, другого сына Иакову.

И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8 И сказала Рахиль: борьбою сильною боролась я с сестрою моею и превозмогла. И нарекла ему имя: Неффалим.

Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.

9 Л ия увидела, что перестала рождать, и взяла служанку свою Зелфу, и дала ее Иакову в жену.

Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

10 И Зелфа, служанка Лиина, родила Иакову сына.

И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11 И сказала Лия: прибавилось. И нарекла ему имя: Гад.

И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.

12 И родила Зелфа, служанка Лии, другого сына Иакову.

И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13 И сказала Лия: к благу моему, ибо блаженною будут называть меня женщины. И нарекла ему имя: Асир.

Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

14 Р увим пошел во время жатвы пшеницы, и нашел мандрагоровые яблоки в поле, и принес их Лии, матери своей. И Рахиль сказала Лии: дай мне мандрагоров сына твоего.

И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15 Н о она сказала ей: неужели мало тебе завладеть мужем моим, что ты домогаешься и мандрагоров сына моего? Рахиль сказала: так пусть он ляжет с тобою эту ночь, за мандрагоры сына твоего.

А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16 И аков пришел с поля вечером, и Лия вышла ему навстречу и сказала: войди ко мне; ибо я купила тебя за мандрагоры сына моего. И лег он с нею в ту ночь.

И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17 И услышал Бог Лию, и она зачала и родила Иакову пятого сына.

И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

18 И сказала Лия: Бог дал возмездие мне за то, что я отдала служанку мою мужу моему. И нарекла ему имя: Иссахар.

Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.

19 И еще зачала Лия и родила Иакову шестого сына.

И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20 И сказала Лия: Бог дал мне прекрасный дар; теперь будет жить у меня муж мой, ибо я родила ему шесть сынов. И нарекла ему имя: Завулон.

И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.

21 П отом родила дочь и нарекла ей имя: Дина.

И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

22 И вспомнил Бог о Рахили, и услышал ее Бог, и отверз утробу ее.

След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

23 О на зачала и родила сына, и сказала: снял Бог позор мой.

Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24 И нарекла ему имя: Иосиф, сказав: Господь даст мне и другого сына.

И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

25 П осле того, как Рахиль родила Иосифа, Иаков сказал Лавану: отпусти меня, и пойду я в свое место, и в свою землю;

А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26 о тдай жен моих и детей моих, за которых я служил тебе, и я пойду, ибо ты знаешь службу мою, какую я служил тебе.

Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27 И сказал ему Лаван: о, если бы я нашел благоволение пред очами твоими! я примечаю, что за тебя Господь благословил меня.

А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28 И сказал: назначь себе награду от меня, и я дам.

Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29 И сказал ему: ты знаешь, как я служил тебе, и каков стал скот твой при мне;

А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

30 и бо мало было у тебя до меня, а стало много; Господь благословил тебя с приходом моим; когда же я буду работать для своего дома?

Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

31 И сказал: что дать тебе? Иаков сказал: не давай мне ничего. Если только сделаешь мне, что я скажу, то я опять буду пасти и стеречь овец твоих.

А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32 Я пройду сегодня по всему овец твоих; отдели из него всякий скот с крапинами и с пятнами, всякую скотину черную из овец, также с пятнами и с крапинами из коз. будет наградою мне.

ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

33 И будет говорить за меня пред тобою справедливость моя в следующее время, когда придешь посмотреть награду мою. Всякая из коз не с крапинами и не с пятнами, и из овец не черная, краденое это у меня.

И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена.

34 Л аван сказал: хорошо, пусть будет по твоему слову.

И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

35 И отделил в тот день козлов пестрых и с пятнами, и всех коз с крапинами и с пятнами, всех, на которых было белого, и всех черных овец, и отдал на руки сыновьям своим;

И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове,

36 и назначил расстояние между собою и между Иаковом на три дня пути. Иаков же пас остальной мелкий скот Лаванов.

и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37 И взял Иаков свежих прутьев тополевых, миндальных и яворовых, и вырезал на них белые полосы, сняв кору до белизны, которая на прутьях,

Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

38 и положил прутья с нарезкою перед скотом в водопойных корытах, куда скот приходил пить, и где, приходя пить, зачинал пред прутьями.

Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

39 И зачинал скот пред прутьями, и рождался скот пестрый, и с крапинами, и с пятнами.

то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

40 И отделял Иаков ягнят и ставил скот лицем к пестрому и всему черному скоту Лаванову; и держал свои стада особо и не ставил их вместе со скотом Лавана.

И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

41 К аждый раз, когда зачинал скот крепкий, Иаков клал прутья в корытах пред глазами скота, чтобы он зачинал пред прутьями.

И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42 А когда зачинал скот слабый, тогда он не клал. И доставался слабый Лавану, а крепкий Иакову.

А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

43 И сделался этот человек весьма, весьма богатым, и было у него множество мелкого скота, и рабынь, и рабов, и верблюдов, и ослов.

Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.