1 И увидела Рахиль, что она не рождает детей Иакову, и позавидовала Рахиль сестре своей, и сказала Иакову: дай мне детей, а если не так, я умираю.
А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.
2 И аков разгневался на Рахиль и сказал: разве я Бог, Который не дал тебе плода чрева?
А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 О на сказала: вот служанка моя Валла; войди к ней; пусть она родит на колени мои, чтобы и я имела детей от нее.
А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
4 И дала она Валлу, служанку свою, в жену ему; и вошел к ней Иаков.
И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
5 В алла зачала и родила Иакову сына.
И Вала зачна и роди син на Якова.
6 И сказала Рахиль: судил мне Бог, и услышал голос мой, и дал мне сына. Посему нарекла ему имя: Дан.
Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.
7 И еще зачала и родила Валла, служанка Рахилина, другого сына Иакову.
И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
8 И сказала Рахиль: борьбою сильною боролась я с сестрою моею и превозмогла. И нарекла ему имя: Неффалим.
Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.
9 Л ия увидела, что перестала рождать, и взяла служанку свою Зелфу, и дала ее Иакову в жену.
Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.
10 И Зелфа, служанка Лиина, родила Иакову сына.
И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
11 И сказала Лия: прибавилось. И нарекла ему имя: Гад.
И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.
12 И родила Зелфа, служанка Лии, другого сына Иакову.
И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
13 И сказала Лия: к благу моему, ибо блаженною будут называть меня женщины. И нарекла ему имя: Асир.
Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.
14 Р увим пошел во время жатвы пшеницы, и нашел мандрагоровые яблоки в поле, и принес их Лии, матери своей. И Рахиль сказала Лии: дай мне мандрагоров сына твоего.
И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 Н о она сказала ей: неужели мало тебе завладеть мужем моим, что ты домогаешься и мандрагоров сына моего? Рахиль сказала: так пусть он ляжет с тобою эту ночь, за мандрагоры сына твоего.
А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И аков пришел с поля вечером, и Лия вышла ему навстречу и сказала: войди ко мне; ибо я купила тебя за мандрагоры сына моего. И лег он с нею в ту ночь.
И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
17 И услышал Бог Лию, и она зачала и родила Иакову пятого сына.
И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.
18 И сказала Лия: Бог дал возмездие мне за то, что я отдала служанку мою мужу моему. И нарекла ему имя: Иссахар.
Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.
19 И еще зачала Лия и родила Иакову шестого сына.
И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.
20 И сказала Лия: Бог дал мне прекрасный дар; теперь будет жить у меня муж мой, ибо я родила ему шесть сынов. И нарекла ему имя: Завулон.
И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.
21 П отом родила дочь и нарекла ей имя: Дина.
И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.
22 И вспомнил Бог о Рахили, и услышал ее Бог, и отверз утробу ее.
След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23 О на зачала и родила сына, и сказала: снял Бог позор мой.
Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24 И нарекла ему имя: Иосиф, сказав: Господь даст мне и другого сына.
И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
25 П осле того, как Рахиль родила Иосифа, Иаков сказал Лавану: отпусти меня, и пойду я в свое место, и в свою землю;
А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 о тдай жен моих и детей моих, за которых я служил тебе, и я пойду, ибо ты знаешь службу мою, какую я служил тебе.
Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 И сказал ему Лаван: о, если бы я нашел благоволение пред очами твоими! я примечаю, что за тебя Господь благословил меня.
А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 И сказал: назначь себе награду от меня, и я дам.
Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29 И сказал ему: ты знаешь, как я служил тебе, и каков стал скот твой при мне;
А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.
30 и бо мало было у тебя до меня, а стало много; Господь благословил тебя с приходом моим; когда же я буду работать для своего дома?
Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31 И сказал: что дать тебе? Иаков сказал: не давай мне ничего. Если только сделаешь мне, что я скажу, то я опять буду пасти и стеречь овец твоих.
А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 Я пройду сегодня по всему овец твоих; отдели из него всякий скот с крапинами и с пятнами, всякую скотину черную из овец, также с пятнами и с крапинами из коз. будет наградою мне.
ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33 И будет говорить за меня пред тобою справедливость моя в следующее время, когда придешь посмотреть награду мою. Всякая из коз не с крапинами и не с пятнами, и из овец не черная, краденое это у меня.
И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена.
34 Л аван сказал: хорошо, пусть будет по твоему слову.
И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35 И отделил в тот день козлов пестрых и с пятнами, и всех коз с крапинами и с пятнами, всех, на которых было белого, и всех черных овец, и отдал на руки сыновьям своим;
И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове,
36 и назначил расстояние между собою и между Иаковом на три дня пути. Иаков же пас остальной мелкий скот Лаванов.
и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 И взял Иаков свежих прутьев тополевых, миндальных и яворовых, и вырезал на них белые полосы, сняв кору до белизны, которая на прутьях,
Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38 и положил прутья с нарезкою перед скотом в водопойных корытах, куда скот приходил пить, и где, приходя пить, зачинал пред прутьями.
Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39 И зачинал скот пред прутьями, и рождался скот пестрый, и с крапинами, и с пятнами.
то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40 И отделял Иаков ягнят и ставил скот лицем к пестрому и всему черному скоту Лаванову; и держал свои стада особо и не ставил их вместе со скотом Лавана.
И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.
41 К аждый раз, когда зачинал скот крепкий, Иаков клал прутья в корытах пред глазами скота, чтобы он зачинал пред прутьями.
И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когда зачинал скот слабый, тогда он не клал. И доставался слабый Лавану, а крепкий Иакову.
А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43 И сделался этот человек весьма, весьма богатым, и было у него множество мелкого скота, и рабынь, и рабов, и верблюдов, и ослов.
Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.