1 С лова Лемуила царя. Наставление, которое преподала ему мать его:

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 ч то, сын мой? что, сын чрева моего? что, сын обетов моих?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 Н е отдавай женщинам сил твоих, ни путей твоих губительницам царей.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 Н е царям, Лемуил, не царям пить вино, и не князьям--сикеру,

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 ч тобы, напившись, они не забыли закона и не превратили суда всех угнетаемых.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 Д айте сикеру погибающему и вино огорченному душею;

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 п усть он выпьет и забудет бедность свою и не вспомнит больше о своем страдании.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 О ткрывай уста твои за безгласного и для защиты всех сирот.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 О ткрывай уста твои для правосудия и для дела бедного и нищего.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 К то найдет добродетельную жену? цена ее выше жемчугов;

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 у верено в ней сердце мужа ее, и он не останется без прибытка;

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 о на воздает ему добром, а не злом, во все дни жизни своей.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Д обывает шерсть и лен, и с охотою работает своими руками.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 О на, как купеческие корабли, издалека добывает хлеб свой.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 О на встает еще ночью и раздает пищу в доме своем и урочное служанкам своим.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 З адумает она о поле, и приобретает его; от плодов рук своих насаждает виноградник.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 П репоясывает силою чресла свои и укрепляет мышцы свои.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 О на чувствует, что занятие ее хорошо, и--светильник ее не гаснет и ночью.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 П ротягивает руки свои к прялке, и персты ее берутся за веретено.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 Д лань свою она открывает бедному, и руку свою подает нуждающемуся.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Н е боится стужи для семьи своей, потому что вся семья ее одета в двойные одежды.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 О на делает себе ковры; виссон и пурпур--одежда ее.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 М уж ее известен у ворот, когда сидит со старейшинами земли.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 О на делает покрывала и продает, и поясы доставляет купцам Финикийским.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 К репость и красота--одежда ее, и весело смотрит она на будущее.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 У ста свои открывает с мудростью, и кроткое наставление на языке ее.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 О на наблюдает за хозяйством в доме своем и не ест хлеба праздности.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 В стают дети и ублажают ее, --муж, и хвалит ее:

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 ' много было жен добродетельных, но ты превзошла всех их'.

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 М иловидность обманчива и красота суетна; но жена, боящаяся Господа, достойна хвалы.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Д айте ей от плода рук ее, и да прославят ее у ворот дела ее!

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.