1 В тот день будет воспета песнь сия в земле Иудиной: город крепкий у нас; спасение дал Он вместо стены и вала.

В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

2 О творите ворота; да войдет народ праведный, хранящий истину.

Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

3 Т вердого духом Ты хранишь в совершенном мире, ибо на Тебя уповает он.

Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

4 У повайте на Господа вовеки, ибо Господь Бог есть твердыня вечная:

Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

5 О н ниспроверг живших на высоте, высоко стоявший город; поверг его, поверг на землю, бросил его в прах.

Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

6 Н ога попирает его, ноги бедного, стопы нищих.

Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

7 П уть праведника прям; Ты уравниваешь стезю праведника.

Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

8 И на пути судов Твоих, Господи, мы уповали на Тебя; к имени Твоему и к воспоминанию о Тебе стремилась душа наша.

Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

9 Д ушею моею я стремился к Тебе ночью, и духом моим я буду искать Тебя во внутренности моей с раннего утра: ибо когда суды Твои на земле, тогда живущие в мире научаются правде.

С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.

10 Е сли нечестивый будет помилован, то не научится он правде, --будет злодействовать в земле правых и не будет взирать на величие Господа.

Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

11 Г осподи! рука Твоя была высоко поднята, но они не видали ее; увидят и устыдятся ненавидящие народ Твой; огонь пожрет врагов Твоих.

Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

12 Г осподи! Ты даруешь нам мир; ибо и все дела наши Ты устрояешь для нас.

Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

13 Г осподи Боже наш! другие владыки кроме Тебя господствовали над нами; но чрез Тебя только мы славим имя Твое.

Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

14 М ертвые не оживут; рефаимы не встанут, потому что Ты посетил и истребил их, и уничтожил всякую память о них.

Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

15 Т ы умножил народ, Господи, умножил народ, --прославил Себя, распространил все пределы земли.

Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

16 Г осподи! в бедствии он искал Тебя; изливал тихие моления, когда наказание Твое постигало его.

Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.

17 К ак беременная женщина, при наступлении родов, мучится, вопит от болей своих, так были мы пред Тобою, Господи.

Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

18 Б ыли беременны, мучились, --и рождали как бы ветер; спасения не доставили земле, и прочие жители вселенной не пали.

Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.

19 О живут мертвецы Твои, восстанут мертвые тела! Воспряните и торжествуйте, поверженные в прахе: ибо роса Твоя--роса растений, и земля извергнет мертвецов.

Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

20 П ойди, народ мой, войди в покои твои и запри за собой двери твои, укройся на мгновение, доколе не пройдет гнев;

Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

21 и бо вот, Господь выходит из жилища Своего наказать обитателей земли за их беззаконие, и земля откроет поглощенную ею кровь и уже не скроет убитых своих.

Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.