1 И взял народ земли Иоахаза, сына Иосиина, и воцарили его, вместо отца его, в Иерусалиме.

Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

2 Д вадцати трех лет был Иоахаз, когда воцарился, и три месяца царствовал в Иерусалиме.

Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

3 И низложил его царь Египетский в Иерусалиме, наложил на землю пени сто талантов серебра и талант золота.

Защото Египетският цар го свали <от престола> в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

4 И воцарил царь Египетский над Иудеею и Иерусалимом Елиакима, брата его, и переменил имя его на Иоакима, а Иоахаза, брата его, взял Нехао и отвел его в Египет.

И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

5 Д вадцати пяти лет Иоаким, когда воцарился, и одиннадцать лет царствовал в Иерусалиме. И делал он неугодное в очах Господа Бога своего.

Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

6 П ротив него вышел Навуходоносор, царь Вавилонский, и оковал его оковами, чтоб отвести его в Вавилон.

И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

7 И часть сосудов дома Господня перенес Навуходоносор в Вавилон и положил их в капище своем в Вавилоне.

Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

8 П рочие дела Иоакима и мерзости его, какие он делал и какие найдены в нем, описаны в книге царей Израильских и Иудейских. И воцарился Иехония, сын его, вместо него.

А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

9 В осемнадцати лет Иехония, когда воцарился, и три месяца и десять дней царствовал в Иерусалиме, и делал он неугодное в очах Господних.

Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24: 8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

10 П о прошествии года послал царь Навуходоносор и велел взять его в Вавилон вместе с драгоценными сосудами дома Господня, и воцарил над Иудеею и Иерусалимом Седекию, брата его.

А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата <на баща му>, цар над Юда и Ерусалим.

11 Д вадцати одного года Седекия, когда воцарился, и одиннадцать лет царствовал в Иерусалиме,

Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

12 и делал он неугодное в очах Господа Бога своего. Он не смирился пред Иеремиею пророком, от уст Господних,

Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, <който му говореше> из Господните уста.

13 и отложился от царя Навуходоносора, взявшего клятву с него Бога, --и сделал упругою шею свою и ожесточил сердце свое до того, что не обратился к Господу Богу Израилеву.

А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога <в подчиненост;> и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

14 Д а и все начальствующие над священниками и над народом много грешили, подражая всем мерзостям язычников, и сквернили дом Господа, который Он освятил в Иерусалиме.

При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

15 И посылал к ним Господь Бог отцов их, посланников Своих от раннего утра, потому что Он жалел Свой народ и Свое жилище.

И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

16 Н о они издевались над посланными от Бога и пренебрегали словами Его, и ругались над пророками Его, доколе не сошел гнев Господа на народ Его, так что не было спасения.

Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на <Господа>, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

17 И Он навел на них царя Халдейского, --и тот умертвил юношей их мечом в доме святыни их и не пощадил ни юноши, ни девицы, ни старца, ни седовласого: все предал в руку его.

Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

18 И все сосуды дома Божия, большие и малые, и сокровища дома Господня, и сокровища царя и князей его, все принес он в Вавилон.

И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

19 И сожгли дом Божий, и разрушили стену Иерусалима, и все чертоги его сожгли огнем, и все драгоценности его истребили.

И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

20 И переселил он оставшихся от меча в Вавилон, и были они рабами его и сыновей его, до воцарения царя Персидского,

А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

21 д околе, во исполнение слова Господня, устами Иеремии, земля не отпраздновала суббот своих. Во все дни запустения она субботствовала до исполнения семидесяти лет.

за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; <защото> през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

22 А в первый год Кира, царя Персидского, во исполнение слова Господня, устами Иеремии, возбудил Господь дух Кира, царя Персидского, и он велел объявить по всему царству своему, словесно и письменно, и сказать:

А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено <обяви>, като рече:

23 т ак говорит Кир, царь Персидский: все царства земли дал мне Господь Бог небесный, и Он повелел мне построить Ему дом в Иерусалиме, что в Иудее. Кто есть из вас--из всего народа Его, Господь Бог его с ним, и пусть он туда идет.

Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е <наклонен>, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.