1 П ервую книгу написал я, Феофил, о всем, что Иисус делал и чему учил от начала

Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 д о того дня, в который Он вознесся, дав Святым Духом повеления Апостолам, которых Он избрал,

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3 к оторым и явил Себя живым, по страдании Своем, со многими верными доказательствами, в продолжение сорока дней являясь им и говоря о Царствии Божием.

на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

4 И , собрав их, Он повелел им: не отлучайтесь из Иерусалима, но ждите обещанного от Отца, о чем вы слышали от Меня,

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

5 и бо Иоанн крестил водою, а вы, через несколько дней после сего, будете крещены Духом Святым.

Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6 П осему они, сойдясь, спрашивали Его, говоря: не в сие ли время, Господи, восстановляешь Ты царство Израилю?

И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7 О н же сказал им: не ваше дело знать времена или сроки, которые Отец положил в Своей власти,

Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8 н о вы примете силу, когда сойдет на вас Дух Святый; и будете Мне свидетелями в Иерусалиме и во всей Иудее и Самарии и даже до края земли.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 С казав сие, Он поднялся в глазах их, и облако взяло Его из вида их.

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10 И когда они смотрели на небо, во время восхождения Его, вдруг предстали им два мужа в белой одежде

И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 и сказали: мужи Галилейские! что вы стоите и смотрите на небо? Сей Иисус, вознесшийся от вас на небо, придет таким же образом, как вы видели Его восходящим на небо.

които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 Т огда они возвратились в Иерусалим с горы, называемой Елеон, которая находится близ Иерусалима, в расстоянии субботнего пути.

Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

13 И , придя, взошли в горницу, где и пребывали, Петр и Иаков, Иоанн и Андрей, Филипп и Фома, Варфоломей и Матфей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда, Иакова.

И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

14 В се они единодушно пребывали в молитве и молении, с женами и Мариею, Материю Иисуса, и с братьями Его.

Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва,, с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

15 И в те дни Петр, став посреди учеников, сказал

През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16 ( было же собрание человек около ста двадцати): мужи братия! Надлежало исполниться тому, что в Писании предрек Дух Святый устами Давида об Иуде, бывшем вожде тех, которые взяли Иисуса;

Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 о н был сопричислен к нам и получил жребий служения сего;

Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 н о приобрел землю неправедною мздою, и когда низринулся, расселось чрево его, и выпали все внутренности его;

Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 и это сделалось известно всем жителям Иерусалима, так что земля та на отечественном их наречии названа Акелдама, то есть земля крови.

И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 В книге же Псалмов написано: да будет двор его пуст, и да не будет живущего в нем; и: достоинство его да приимет другой.

Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

21 И так надобно, чтобы один из тех, которые находились с нами во всё время, когда пребывал и обращался с нами Господь Иисус,

И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 н ачиная от крещения Иоаннова до того дня, в который Он вознесся от нас, был вместе с нами свидетелем воскресения Его.

като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И поставили двоих: Иосифа, называемого Варсавою, который прозван Иустом, и Матфия;

И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 и помолились и сказали: Ты, Господи, Сердцеведец всех, покажи из сих двоих одного, которого Ты избрал

И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25 п ринять жребий сего служения и Апостольства, от которого отпал Иуда, чтобы идти в свое место.

да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И бросили о них жребий, и выпал жребий Матфию, и он сопричислен к одиннадцати Апостолам.

И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.