1 ( 48-1) ^^Начальнику хора. Сынов Кореевых. Псалом.^^ (48-2) Слушайте сие, все народы; внимайте сему, все живущие во вселенной, --

(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 ( 48-3) и простые и знатные, богатый, равно как бедный.

И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 ( 48-4) Уста мои изрекут премудрость, и размышления сердца моего--знание.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 ( 48-5) Приклоню ухо мое к притче, на гуслях открою загадку мою:

Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 ( 48-6) 'для чего бояться мне во дни бедствия, беззаконие путей моих окружит меня?'

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 ( 48-7) Надеющиеся на силы свои и хвалящиеся множеством богатства своего!

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 ( 48-8) человек никак не искупит брата своего и не даст Богу выкупа за него:

Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 ( 48-9) дорога цена искупления души их, и не будет того вовек,

(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 ( 48-10) чтобы остался жить навсегда и не увидел могилы.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 ( 48-11) Каждый видит, что и мудрые умирают, равно как и невежды и бессмысленные погибают и оставляют имущество свое другим.

Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 ( 48-12) В мыслях у них, что домы их вечны, и что жилища их в род и род, и земли свои они называют своими именами.

Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 ( 48-13) Но человек в чести не пребудет; он уподобится животным, которые погибают.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 ( 48-14) Этот путь их есть безумие их, хотя последующие за ними одобряют мнение их.

Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 ( 48-15) Как овец, заключат их в преисподнюю; смерть будет пасти их, и наутро праведники будут владычествовать над ними; сила их истощится; могила--жилище их.

Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 ( 48-16) Но Бог избавит душу мою от власти преисподней, когда примет меня.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 ( 48-17) Не бойся, когда богатеет человек, когда слава дома его умножается:

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 ( 48-18) ибо умирая не возьмет ничего; не пойдет за ним слава его;

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 ( 48-19) хотя при жизни он ублажает душу свою, и прославляют тебя, что ты удовлетворяешь себе,

Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 ( 48-20) но он пойдет к роду отцов своих, которые никогда не увидят света.

Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 ( 48-21) Человек, который в чести и неразумен, подобен животным, которые погибают.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.