1 ^ ^Начальнику хора. По смерти Лабена. Псалом Давида.^^ (9-2) Буду славить, Господи, всем сердцем моим, возвещать все чудеса Твои.
За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 ( 9-3) Буду радоваться и торжествовать о Тебе, петь имени Твоему, Всевышний.
Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 ( 9-4) Когда враги мои обращены назад, то преткнутся и погибнут пред лицем Твоим,
Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 ( 9-5) ибо Ты производил мой суд и мою тяжбу; Ты воссел на престоле, Судия праведный.
Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 ( 9-6) Ты вознегодовал на народы, погубил нечестивого, имя их изгладил на веки и веки.
Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 ( 9-7) У врага совсем не стало оружия, и города Ты разрушил; погибла память их с ними.
Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 ( 9-8) Но Господь пребывает вовек; Он приготовил для суда престол Свой,
Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 ( 9-9) и Он будет судить вселенную по правде, совершит суд над народами по правоте.
И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 ( 9-10) И будет Господь прибежищем угнетенному, прибежищем во времена скорби;
И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 ( 9-11) и будут уповать на Тебя знающие имя Твое, потому что Ты не оставляешь ищущих Тебя, Господи.
И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 ( 9-12) Пойте Господу, живущему на Сионе, возвещайте между народами дела Его,
Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 ( 9-13) ибо Он взыскивает за кровь; помнит их, не забывает вопля угнетенных.
Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
13 ( 9-14) Помилуй меня, Господи; воззри на страдание мое от ненавидящих меня, --Ты, Который возносишь меня от врат смерти,
Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 ( 9-15) чтобы я возвещал все хвалы Твои во вратах дщери Сионовой: буду радоваться о спасении Твоем.
За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 ( 9-16) Обрушились народы в яму, которую выкопали; в сети, которую скрыли они, запуталась нога их.
Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 ( 9-17) Познан был Господь по суду, который Он совершил; нечестивый уловлен делами рук своих.
Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
17 ( 9-18) Да обратятся нечестивые в ад, --все народы, забывающие Бога.
Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 ( 9-19) Ибо не навсегда забыт будет нищий, и надежда бедных не до конца погибнет.
Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
19 ( 9-20) Восстань, Господи, да не преобладает человек, да судятся народы пред лицем Твоим.
Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 ( 9-21) Наведи, Господи, страх на них; да знают народы, что человеки они.
Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).