1 И обратился я и увидел всякие угнетения, какие делаются под солнцем: и вот слезы угнетенных, а утешителя у них нет; и в руке угнетающих их--сила, а утешителя у них нет.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 И ублажил я мертвых, которые давно умерли, более живых, которые живут доселе;

Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 а блаженнее их обоих тот, кто еще не существовал, кто не видал злых дел, какие делаются под солнцем.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 В идел я также, что всякий труд и всякий успех в делах производят взаимную между людьми зависть. И это--суета и томление духа!

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5 Г лупый, сложив свои руки, и съедает плоть свою.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 Л учше горсть с покоем, нежели пригоршни с трудом и томлением духа.

И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7 И обратился я и увидел еще суету под солнцем;

Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

8 о динокий, и другого нет; ни сына, ни брата нет у него; а всем трудам его нет конца, и глаз его не насыщается богатством. 'Для кого же я тружусь и лишаю душу мою блага?' И это--суета и недоброе дело!

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 Д воим лучше, нежели одному; потому что у них есть доброе вознаграждение в труде их:

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 и бо если упадет один, то другой поднимет товарища своего. Но горе одному, когда упадет, а другого нет, который поднял бы его.

Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11 Т акже, если лежат двое, то тепло им; а одному как согреться?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

12 И если станет преодолевать кто-либо одного, то двое устоят против него: и нитка, втрое скрученная, нескоро порвется.

И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 Л учше бедный, но умный юноша, нежели старый, но неразумный царь, который не умеет принимать советы;

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 и бо тот из темницы выйдет на царство, хотя родился в царстве своем бедным.

Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

15 В идел я всех живущих, которые ходят под солнцем, с этим другим юношею, который займет место того.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 Н е было числа всему народу, который был перед ним, хотя позднейшие не порадуются им. И это--суета и томление духа!

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.