1 A nd I have turned, and I see all the oppressions that are done under the sun, and lo, the tear of the oppressed, and they have no comforter; and at the hand of their oppressors power, and they have no comforter.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 A nd I am praising the dead who have already died above the living who are yet alive.

Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 A nd better than both of them he who hath not yet been, in that he hath not seen the evil work that hath been done under the sun.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 A nd I have seen all the labour, and all the benefit of the work, because for it a man is the envy of his neighbour. Even this vanity and vexation of spirit.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5 T he fool is clasping his hands, and eating his own flesh:

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 ` Better a handful quietness, than two handfuls labour and vexation of spirit.'

И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7 A nd I have turned, and I see a vain thing under the sun:

Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

8 T here is one, and there is not a second; even son or brother he hath not, and there is no end to all his labour! His eye also is not satisfied with riches, and, `For whom am I labouring and bereaving my soul of good?' This also is vanity, it is a sad travail.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 T he two better than the one, in that they have a good reward by their labour.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 F or if they fall, the one raiseth up his companion, but wo to the one who falleth and there is not a second to raise him up!

Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11 A lso, if two lie down, then they have heat, but how hath one heat?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

12 A nd if the one strengthen himself, the two stand against him; and the threefold cord is not hastily broken.

И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 B etter is a poor and wise youth than an old and foolish king, who hath not known to be warned any more.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 F or from a house of prisoners he hath come out to reign, for even in his own kingdom he hath been poor.

Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

15 I have seen all the living, who are walking under the sun, with the second youth who doth stand in his place;

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 t here is no end to all the people, to all who were before them; also, the latter rejoice not in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.