Nehemiah 13 ~ Неемия 13

picture

1 O n that day there was read in the book of Moses, in the ears of the people, and it hath been found written in it that an Ammonite and Moabite doth not come into the assembly of God -- unto the age,

В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

2 b ecause they have not come before the sons of Israel with bread and with water, and hire against them Balaam to revile them, and our God turneth the reviling into a blessing.

защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

3 A nd it cometh to pass, at their hearing the law, that they separate all the mixed people from Israel.

И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.

4 A nd before this Eliashib the priest, appointed over chambers of the house of our God, a relation of Tobiah,

А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

5 a nd he maketh for him a great chamber, and there they were formerly putting the present, the frankincense, and the vessels, and the tithe of the corn, the new wine, and the oil -- the commanded thing of the Levites, and the singers, and the gatekeepers -- and the heave-offering of the priests.

приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

6 A nd during all this I was not in Jerusalem, for in the thirty and second year of Artaxerxes king of Babylon did I come unto the king, and at the end of days I have asked of the king,

Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

7 a nd I come in to Jerusalem, and understand concerning the evil that Eliashib hath done for Tobiah, to make to him a chamber in the courts of the house of God,

<пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

8 a nd it is very displeasing to me, and I cast all the vessels of the house of Tobiah without, out of the chamber,

И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

9 a nd I speak, and they cleanse the chambers, and I bring back thither the vessels of the house of God with the present and the frankincense.

Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

10 A nd I know that the portions of the Levites have not been given, and they flee each to his field -- the Levites and the singers, doing the work.

После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.

11 A nd I strive with the prefects, and say, `Wherefore hath the house of God been forsaken?' and I gather them, and set them on their station;

Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.

12 a nd all Judah have brought in the tithe of the corn, and of the new wine, and of the oil, to the treasuries.

Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

13 A nd I appoint treasurers over the treasuries, Shelemiah the priest, and Zadok the scribe, and Pedaiah of the Levites; and by their hand Hanan son of Zaccur, son of Mattaniah, for stedfast they have been reckoned, and on them to give a portion to their brethren.

И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

14 B e mindful of me, O my God, for this, and do not blot out my kind acts that I have done, for the house of my God, and for its charges.

Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

15 I n those days I have seen in Judah those treading wine-vats on sabbath, and bringing in the sheaves, and lading on the asses, and also, wine, grapes, and figs, and every burden, yea, they are bringing in to Jerusalem on the sabbath-day, and I testify in the day of their selling provision.

През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

16 A nd the Tyrians have dwelt in it, bringing in fish, and every ware, and selling on sabbath to the sons of Judah and in Jerusalem.

Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

17 A nd I strive with the freemen of Judah, and say to them, `What this evil thing that ye are doing, and polluting the sabbath-day?

Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

18 T hus did not your fathers do? and our God bringeth in on us all this evil, and on this city, and ye are adding fierceness on Israel, to pollute the sabbath.'

Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

19 A nd it cometh to pass, when the gates of Jerusalem have been dark before the sabbath, that I speak, and the doors are shut, and I say, that they do not open them till after the sabbath; and of my servants I have stationed at the gates; there doth not come in a burden on the sabbath-day.

Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

20 A nd they lodge -- the merchants and sellers of all ware -- at the outside of Jerusalem, once or twice,

Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

21 a nd I testify against them, and say unto them, `Wherefore are ye lodging over-against the wall? if ye repeat, a hand I put forth upon you;' from that time they have not come in on the sabbath.

Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

22 A nd I say to the Levites, that they be cleansed, and, coming in, keeping the gates, to sanctify the sabbath-day. Also, this, remember for me, O my God, and have pity on me, according to the abundance of Thy kindness.

И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

23 A lso, in those days, I have seen the Jews have settled women of Ashdod, of Ammon, of Moab.

После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

24 A nd of their sons, half are speaking Ashdoditish -- and are not knowing to speak Jewish -- and according to the language of people and people.

чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.

25 A nd I strive with them, and declare them vile, and smite certain of them, and pluck off their hair, and cause them to swear by God, `Ye do not give your daughters to their sons, nor do ye take of their daughters to your sons, and to yourselves.

И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

26 ` By these did not Solomon king of Israel sin? and among the many nations there was no king like him, and beloved by his God he was, and God maketh him king over all Israel -- even him did the strange women cause to sin.

Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

27 A nd to you do we hearken to do all this great evil, to trespass against our God, to settle strange women?'

А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

28 A nd of the sons of Joiada son of Eliashib the high priest, son-in-law to Sanballat the Horonite, and I cause him to flee from off me.

И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

29 B e mindful of them, O my God, for the redeemed of the priesthood, and the covenant of the priesthood, and of the Levites.

Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

30 A nd I have cleansed them from every stranger, and appoint charges to priests and to Levites, each in his work,

Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

31 a nd for the wood-offering at appointed times, and for first-fruits. Be mindful of me, O my God, for good.

<наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.