1 I have come in to my garden, my sister-spouse, I have plucked my myrrh with my spice, I have eaten my comb with my honey, I have drunk my wine with my milk. Eat, O friends, drink, Yea, drink abundantly, O beloved ones!

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

2 I am sleeping, but my heart waketh: The sound of my beloved knocking! `Open to me, my sister, my friend, My dove, my perfect one, For my head is filled dew, My locks drops of the night.'

Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

3 I have put off my coat, how do I put it on? I have washed my feet, how do I defile them?

<Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

4 M y beloved sent his hand from the net-work, And my bowels were moved for him.

Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

5 I rose to open to my beloved, And my hands dropped myrrh, Yea, my fingers flowing myrrh, On the handles of the lock.

Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

6 I opened to my beloved, But my beloved withdrew -- he passed on, My soul went forth when he spake, I sought him, and found him not. I called him, and he answered me not.

Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

7 T he watchmen who go round about the city, Found me, smote me, wounded me, Keepers of the walls lifted up my veil from off me.

Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

8 I have adjured you, daughters of Jerusalem, If ye find my beloved -- What do ye tell him? that I sick with love!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

9 W hat thy beloved above beloved, O fair among women? What thy beloved above beloved, That thus thou hast adjured us?

В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

10 M y beloved clear and ruddy, Conspicuous above a myriad!

Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

11 H is head pure gold -- fine gold, His locks flowing, dark as a raven,

Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

12 H is eyes as doves by streams of water, Washing in milk, sitting in fulness.

Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

13 H is cheeks as a bed of the spice, towers of perfumes, His lips lilies, dropping flowing myrrh,

Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

14 H is hands rings of gold, set with beryl, His heart bright ivory, covered with sapphires,

Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

15 H is limbs pillars of marble, Founded on sockets of fine gold, His appearance as Lebanon, choice as the cedars.

Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

16 H is mouth is sweetness -- and all of him desirable, This my beloved, and this my friend, O daughters of Jerusalem!

Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.