1 B y David. Strive, Jehovah, with my strivers, fight with my fighters,

(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 T ake hold of shield and buckler, and rise for my help,

Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 A nd draw out spear and lance, To meet my pursuers. Say to my soul, `Thy salvation I.'

Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 T hey are ashamed and blush, those seeking my soul, Turned backward and confounded, Those devising my evil.

Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 T hey are as chaff before wind, And a messenger of Jehovah driving away.

Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 T heir way is darkness and slipperiness, And a messenger of Jehovah their pursuer.

Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 F or without cause they hid for me their netpit, Without cause they digged for my soul.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

8 M eet him doth desolation -- he knoweth not, And his net that he hid catcheth him, For desolation he falleth into it.

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 A nd my soul is joyful in Jehovah, It rejoiceth in His salvation.

А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 A ll my bones say, `Jehovah, who is like Thee, Delivering the poor from the stronger than he, And the poor and needy from his plunderer.'

Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 V iolent witnesses rise up, That which I have not known they ask me.

Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

12 T hey pay me evil for good, bereaving my soul,

Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

13 A nd I -- in their sickness my clothing sackcloth, I have humbled with fastings my soul, And my prayer unto my bosom returneth.

А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

14 A s a friend, as my brother, I walked habitually, As a mourner for a mother, Mourning I have bowed down.

Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 A nd -- in my halting they have rejoiced, And have been gathered together, Gathered against me were the smiters, And I have not known, They have rent, and they have not ceased;

Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

16 W ith profane ones, mockers in feasts, Gnashing against me their teeth.

Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 L ord, how long dost thou behold? Keep back my soul from their desolations, From young lions my only one.

Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

18 I thank Thee in a great assembly, Among a mighty people I praise Thee.

Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 M ine enemies rejoice not over me falsehood, Those hating me without cause wink the eye.

Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 F or they speak not peace, And against the quiet of the land, Deceitful words they devise,

Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 A nd they enlarge against me their mouth, They said, `Aha, aha, our eye hath seen.'

Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 T hou hast seen, O Jehovah, Be not silent, O Lord -- be not far from me,

Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 S tir up, and wake to my judgment, My God, and my Lord, to my plea.

Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 J udge me according to Thy righteousness, O Jehovah my God, And they do not rejoice over me.

Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 T hey do not say in their heart, `Aha, our desire.' They do not say, `We swallowed him up.'

Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

26 T hey are ashamed and confounded together, Who are rejoicing at my evil. They put on shame and confusion, Who are magnifying themselves against me.

Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 T hey sing and rejoice, who are desiring my righteousness, And they say continually, `Jehovah is magnified, Who is desiring the peace of His servant.'

Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 A nd my tongue uttereth Thy righteousness, All the day Thy praise!

И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.