1 A name is chosen rather than much wealth, Than silver and than gold -- good grace.

За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

2 R ich and poor have met together, The Maker of them all Jehovah.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 T he prudent hath seen the evil, and is hidden, And the simple have passed on, and are punished.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 T he end of humility the fear of Jehovah, Riches, and honour, and life.

Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 T horns -- snares in the way of the perverse, Whoso is keeping his soul is far from them.

Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 G ive instruction to a youth about his way, Even when he is old he turneth not from it.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 T he rich over the poor ruleth, And a servant the borrower to the lender.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 W hoso is sowing perverseness reapeth sorrow, And the rod of his anger weareth out.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 T he good of eye -- he is blessed, For he hath given of his bread to the poor.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 C ast out a scorner -- and contention goeth out, And strife and shame cease.

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 W hoso is loving cleanness of heart, Grace his lips, a king his friend.

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 T he eyes of Jehovah have kept knowledge, And He overthroweth the words of the treacherous.

Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

13 T he slothful hath said, `A lion without, In the midst of the broad places I am slain.'

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 A deep pit the mouth of strange women, The abhorred of Jehovah falleth there.

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 F olly is bound up in the heart of a youth, The rod of chastisement putteth it far from him.

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 H e is oppressing the poor to multiply to him, He is giving to the rich -- only to want.

Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

17 I ncline thine ear, and hear words of the wise, And thy heart set to my knowledge,

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 F or they are pleasant when thou dost keep them in thy heart, They are prepared together for thy lips.

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 T hat thy trust may be in Jehovah, I caused thee to know to-day, even thou.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

20 H ave I not written to thee three times With counsels and knowledge?

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 T o cause thee to know the certainty of sayings of truth, To return sayings of truth to those sending thee.

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 R ob not the poor because he poor, And bruise not the afflicted in the gate.

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 F or Jehovah pleadeth their cause, And hath spoiled the soul of their spoilers.

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 S hew not thyself friendly with an angry man, And with a man of fury go not in,

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 L est thou learn his paths, And have received a snare to thy soul.

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 B e not thou among those striking hands, Among sureties burdens.

Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

27 I f thou hast nothing to pay, Why doth he take thy bed from under thee?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 R emove not a border of olden times, That thy fathers have made.

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 H ast thou seen a man speedy in his business? Before kings he doth station himself, He stations not himself before obscure men!

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.