1 A nd David saith, `Is there yet any left to the house of Saul, and I do with him kindness because of Jonathan?'

След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

2 A nd the house of Saul hath a servant, and his name Ziba, and they call for him unto David; and the king saith unto him, `Art thou Ziba?' and he saith, `Thy servant.'

И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

3 A nd the king saith, `Is there not yet a man to the house of Saul, and I do with him the kindness of God?' And Ziba saith unto the king, `Jonathan hath yet a son -- lame.'

И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

4 A nd the king saith to him, `Where he?' and Ziba saith unto the king, `Lo, he in the house of Machir, son of Ammiel, in Lo-Debar.'

И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

5 A nd king David sendeth, and taketh him out of the house of Machir son of Ammiel, of Lo-Debar,

Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

6 a nd Mephibosheth son of Jonathan, son of Saul, cometh unto David, and falleth on his face, and doth obeisance, and David saith, `Mephibosheth;' and he saith, `Lo, thy servant.'

И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

7 A nd David saith to him, `Be not afraid; for I certainly do with thee kindness because of Jonathan thy father, and have given back to thee all the field of Saul thy father, and thou dost eat bread at my table continually.'

И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

8 A nd he boweth himself, and saith, `What thy servant, that thou hast turned unto the dead dog -- such as I?'

А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

9 A nd the king calleth unto Ziba servant of Saul, and saith unto him, `All that was to Saul and to all his house, I have given to the son of thy lord,

Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

10 a nd thou hast served for him the land, thou and thy sons, and thy servants, and hast brought in, and there hath been to the son of thy lord bread, and he hath eaten it; and Mephibosheth son of thy lord doth eat continually bread at my table;' and Ziba hath fifteen sons and twenty servants.

Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш <доходите>, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

11 A nd Ziba saith unto the king, `According to all that my lord the king commandeth his servant, so doth thy servant;' as to Mephibosheth, `he is eating at my table () as one of the sons of the king.'

И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, <рече царят>, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

12 A nd Mephibosheth hath a young son, and his name Micha, and every one dwelling in the house of Ziba servants to Mephibosheth.

И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

13 A nd Mephibosheth is dwelling in Jerusalem, for at the table of the king he is eating continually, and he lame of his two feet.

Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.