1 J ames, of God and of the Lord Jesus Christ a servant, to the Twelve Tribes who are in the dispersion: Hail!
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.
2 A ll joy count, my brethren, when ye may fall into temptations manifold;
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 k nowing that the proof of your faith doth work endurance,
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 a nd let the endurance have a perfect work, that ye may be perfect and entire -- in nothing lacking;
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 a nd if any of you do lack wisdom, let him ask from God, who is giving to all liberally, and not reproaching, and it shall be given to him;
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 a nd let him ask in faith, nothing doubting, for he who is doubting hath been like a wave of the sea, driven by wind and tossed,
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 f or let not that man suppose that he shall receive anything from the Lord --
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 a two-souled man unstable in all his ways.
понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 A nd let the brother who is low rejoice in his exaltation,
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 a nd the rich in his becoming low, because as a flower of grass he shall pass away;
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 f or the sun did rise with the burning heat, and did wither the grass, and the flower of it fell, and the grace of its appearance did perish, so also the rich in his way shall fade away!
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 H appy the man who doth endure temptation, because, becoming approved, he shall receive the crown of the life, which the Lord did promise to those loving Him.
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 L et no one say, being tempted -- `From God I am tempted,' for God is not tempted of evil, and Himself doth tempt no one,
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 a nd each one is tempted, by his own desires being led away and enticed,
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 a fterward the desire having conceived, doth give birth to sin, and the sin having been perfected, doth bring forth death.
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16 B e not led astray, my brethren beloved;
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 e very good giving, and every perfect gift is from above, coming down from the Father of the lights, with whom is no variation, or shadow of turning;
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18 h aving counselled, He did beget us with a word of truth, for our being a certain first-fruit of His creatures.
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 S o then, my brethren beloved, let every man be swift to hear, slow to speak, slow to anger,
Вие знаете <това>, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 f or the wrath of a man the righteousness of God doth not work;
защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 w herefore having put aside all filthiness and superabundance of evil, in meekness be receiving the engrafted word, that is able to save your souls;
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 a nd become ye doers of the word, and not hearers only, deceiving yourselves,
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 b ecause, if any one is a hearer of the word and not a doer, this one hath been like to a man viewing his natural face in a mirror,
Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 f or he did view himself, and hath gone away, and immediately he did forget of what kind he was;
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 a nd he who did look into the perfect law -- that of liberty, and did continue there, this one -- not a forgetful hearer becoming, but a doer of work -- this one shall be happy in his doing.
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 I f any one doth think to be religious among you, not bridling his tongue, but deceiving his heart, of this one vain the religion;
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 r eligion pure and undefiled with the God and Father is this, to look after orphans and widows in their tribulation -- unspotted to keep himself from the world.
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.