1 A Psalm of Asaph. The God of gods -- Jehovah -- hath spoken, And He calleth to the earth From the rising of the sun unto its going in.

(По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет. 15: 17. 25: 2. 2 Лет. 29: 3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

2 F rom Zion, the perfection of beauty, God shone.

От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

3 O ur God cometh, and is not silent, Fire before Him doth devour, And round about him it hath been very tempestuous.

Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

4 H e doth call unto the heavens from above, And unto the earth, to judge His people.

Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

5 G ather ye to Me My saints, Making covenant with Me over a sacrifice.

Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

6 A nd the heavens declare His righteousness, For God Himself judge. Selah.

И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

7 H ear, O My people, and I speak, O Israel, and I testify against thee, God, thy God I.

Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

8 N ot for thy sacrifices do I reprove thee, Yea, thy burnt-offerings before Me continually.

Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

9 I take not from thy house a bullock, From thy folds he goats.

Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

10 F or Mine every beast of the forest, The cattle on the hills of oxen.

Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

11 I have known every fowl of the mountains, And the wild beast of the field with Me.

Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

12 I f I am hungry I tell not to thee, For Mine the world and its fulness.

Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

13 D o I eat the flesh of bulls, And drink the blood of he-goats?

Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

14 S acrifice to God confession, And complete to the Most High thy vows.

Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

15 A nd call Me in a day of adversity, I deliver thee, and thou honourest Me.

И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

16 A nd to the wicked hath God said: What to thee -- to recount My statutes? That thou liftest up My covenant on thy mouth?

Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

17 Y ea, thou hast hated instruction, And dost cast My words behind thee.

Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

18 I f thou hast seen a thief, Then thou art pleased with him, And with adulterers thy portion.

Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

19 T hy mouth thou hast sent forth with evil, And thy tongue joineth deceit together,

Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

20 T hou sittest, against thy brother thou speakest, Against a son of thy mother givest slander.

Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

21 T hese thou didst, and I kept silent, Thou hast thought that I am like thee, I reprove thee, and set in array before thine eyes.

Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.

22 U nderstand this, I pray you, Ye who are forgetting God, Lest I tear, and there is no deliverer.

Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

23 H e who is sacrificing praise honoureth Me, As to him who maketh a way, I cause him to look on the salvation of God!

Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.