1 A nd yet, I pray thee, O Job, Hear my speech and all my words give ear.

Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

2 L o, I pray thee, I have opened my mouth, My tongue hath spoken in the palate.

Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

3 O f the uprightness of my heart my sayings, And knowledge have my lips clearly spoken.

Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

4 T he Spirit of God hath made me, And the breath of the Mighty doth quicken me.

Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

5 I f thou art able -- answer me, Set in array before me -- station thyself.

Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.

6 L o, I, according to thy word, for God, From the clay I -- I also, have been formed.

Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

7 L o, my terror doth not frighten thee, And my burden on thee is not heavy.

Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

8 S urely -- thou hast said in mine ears, And the sounds of words I hear:

Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>

9 ` Pure I, without transgression, Innocent I, and I have no iniquity.

Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

10 L o, occasions against me He doth find, He doth reckon me for an enemy to Him,

Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

11 H e doth put in the stocks my feet, He doth watch all my paths.'

Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

12 L o, this thou hast not been righteous, I answer thee, that greater is God than man.

Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

13 W herefore against Him hast thou striven, When all His matters He answereth not?

Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

14 F or once doth God speak, and twice, (He doth not behold it.)

Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.

15 I n a dream -- a vision of night, In the falling of deep sleep on men, In slumberings on a bed.

В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

16 T hen He uncovereth the ear of men, And for their instruction sealeth:

Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

17 T o turn aside man doing, And pride from man He concealeth.

За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;

18 H e keepeth back his soul from corruption, And his life from passing away by a dart.

Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

19 A nd he hath been reproved With pain on his bed, And the strife of his bones enduring.

Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

20 A nd his life hath nauseated bread, And his soul desirable food.

Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

21 H is flesh is consumed from being seen, And high are his bones, they were not seen!

Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

22 A nd draw near to the pit doth his soul, And his life to those causing death.

Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

23 I f there is by him a messenger, An interpreter -- one of a thousand, To declare for man his uprightness:

Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

24 T hen He doth favour him and saith, `Ransom him from going down to the pit, I have found an atonement.'

И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->

25 F resher his flesh than a child's, He returneth to the days of his youth.

Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

26 H e maketh supplication unto God, And He accepteth him. And he seeth His face with shouting, And He returneth to man His righteousness.

Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

27 H e looketh on men, and saith, `I sinned, And uprightness I have perverted, And it hath not been profitable to me.

Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>

28 H e hath ransomed my soul From going over into the pit, And my life on the light looketh.'

Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

29 L o, all these doth God work, Twice -- thrice with man,

Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

30 T o bring back his soul from the pit, To be enlightened with the light of the living.

За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

31 A ttend, O Job, hearken to me, Keep silent, and I -- I do speak.

Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

32 I f there are words -- answer me, Speak, for I have a desire to justify thee.

Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

33 I f there are not -- hearken thou to me, Keep silent, and I teach thee wisdom.

Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.