1 A Prayer of the afflicted when he is feeble, and before Jehovah poureth out his plaint. O Jehovah, hear my prayer, yea, my cry to Thee cometh.

(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 H ide not Thou Thy face from me, In a day of mine adversity, Incline unto me Thine ear, In the day I call, haste, answer me.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

3 F or consumed in smoke have been my days, And my bones as a fire-brand have burned.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 S mitten as the herb, and withered, is my heart, For I have forgotten to eat my bread.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 F rom the voice of my sighing Hath my bone cleaved to my flesh.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 I have been like to a pelican of the wilderness, I have been as an owl of the dry places.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 I have watched, and I am As a bird alone on the roof.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 A ll the day mine enemies reproached me, Those mad at me have sworn against me.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 B ecause ashes as bread I have eaten, And my drink with weeping have mingled,

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 F rom Thine indignation and Thy wrath, For Thou hast lifted me up, And dost cast me down.

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11 M y days as a shadow stretched out, And I -- as the herb I am withered.

Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12 A nd Thou, O Jehovah, to the age abidest, And Thy memorial to all generations.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 T hou -- Thou risest -- Thou pitiest Zion, For the time to favour her, For the appointed time hath come.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 F or Thy servants have been pleased with her stones, And her dust they favour.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 A nd nations fear the name of Jehovah, And all kings of the earth Thine honour,

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 F or Jehovah hath builded Zion, He hath been seen in His honour,

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 H e turned unto the prayer of the destitute, And He hath not despised their prayer.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 T his is written for a later generation, And the people created do praise Jah.

Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 F or He hath looked From the high place of His sanctuary. Jehovah from heaven unto earth looked attentively,

Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

20 T o hear the groan of the prisoner, To loose sons of death,

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

21 T o declare in Zion the name of Jehovah, And His praise in Jerusalem,

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 I n the peoples being gathered together, And the kingdoms -- to serve Jehovah.

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 H e hath humbled in the way my power, He hath shortened my days.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 I say, `My God, take me not up in the midst of my days,' Through all generations Thine years.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

25 B eforetime the earth Thou didst found, And the work of Thy hands the heavens.

Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

26 T hey -- They perish, and Thou remainest, And all of them as a garment become old, As clothing Thou changest them, And they are changed.

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 A nd Thou the same, and Thine years are not finished.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 T he sons of Thy servants do continue, And their seed before Thee is established!

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.