1 A nd the day cometh that Jonathan son of Saul saith unto the young man bearing his weapons, `Come, and we pass over unto the station of the Philistines, which on the other side of this;' and to his father he hath not declared.

А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

2 A nd Saul is abiding at the extremity of Gibeah, under the pomegranate which in Migron, and the people who with him, about six hundred men,

А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

3 a nd Ahiah, son of Ahitub, brother of I-Chabod, son of Phinehas son of Eli priest of Jehovah in Shiloh, bearing an ephod; and the people knew not that Jonathan hath gone.

И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

4 A nd between the passages where Jonathan sought to pass over unto the station of the Philistines the edge of a rock on the one side, and the edge of a rock on the other side, and the name of the one is Bozez, and the name of the other Seneh.

А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

5 T he one edge fixed on the north over-against Michmash, and the one on the south over-against Gibeah.

Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая.

6 A nd Jonathan saith unto the young man bearing his weapons, `Come, and we pass over unto the station of these uncircumcised; it may be Jehovah doth work for us, for there is no restraint to Jehovah to save by many or by few.'

Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 A nd the bearer of his weapons saith to him, `Do all that in thy heart; turn for thee; lo, I with thee, as thine own heart.'

И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

8 A nd Jonathan saith, `Lo, we are passing over unto the men, and are revealed unto them;

Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

9 i f thus they say unto us, `Stand still till we have come unto you,' then we have stood in our place, and do not go up unto them;

Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

10 a nd if thus they say, `Come up against us,' then we have gone up, for Jehovah hath given them into our hand, and this to us the sign.

Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

11 A nd revealed are both of them unto the station of the Philistines, and the Philistines say, `Lo, Hebrews are coming out of the holes where they have hid themselves.'

И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

12 A nd the men of the station answer Jonathan, and the bearer of his weapons, and say, `Come up unto us, and we cause you to know something.' And Jonathan saith unto the bearer of his weapons, `Come up after me, for Jehovah hath given them into the hand of Israel.'

И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

13 A nd Jonathan goeth up on his hands, and on his feet, and the bearer of his weapons after him; and they fall before Jonathan, and the bearer of his weapons is putting to death after him.

И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 A nd the first smiting which Jonathan and the bearer of his weapons have smitten is of about twenty men, in about half a furrow of a yoke of a field,

И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

15 a nd there is a trembling in the camp, in the field, and among all the people, the station and the destroyers have trembled -- even they, and the earth shaketh, and it becometh a trembling of God.

И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

16 A nd the watchmen of Saul in Gibeah of Benjamin see, and lo, the multitude hath melted away, and it goeth on, and is beaten down.

И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше <тук> таме.

17 A nd Saul saith to the people who with him, `Inspect, I pray you, and see; who hath gone from us?' and they inspect, and lo, Jonathan and the bearer of his weapons are not.

Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 A nd Saul saith to Ahiah, `Bring nigh the ark of God;' for the ark of God hath been on that day with the sons of Israel.

И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше <там> с израилтяните).

19 A nd it cometh to pass, while Saul spake unto the priest, that the noise which in the camp of the Philistines goeth on, going on and becoming great, and Saul saith unto the priest, `Remove thy hand.'

А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

20 A nd Saul is called, and all the people who with him, and they come in unto the battle, and, lo, the sword of each hath been against his neighbour -- a very great destruction.

И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

21 A nd the Hebrews have been for the Philistines as heretofore, who had gone up with them into the camp, have turned round, even they, to be with Israel who with Saul and Jonathan,

И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните <местности>, те също <се обърнаха> да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

22 a nd all the men of Israel, who are hiding themselves in the hill-country of Ephraim, have heard that the Philistines have fled, and they pursue -- even they -- after them in battle.

Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

23 A nd Jehovah saveth Israel on that day, and the battle hath passed over to Beth-Aven.

Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

24 A nd the men of Israel have been distressed on that day, and Saul adjureth the people, saying, `Cursed the man who eateth food till the evening, and I have been avenged of mine enemies;' and none of the people hath tasted food.

А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

25 A nd all the land have come into a forest, and there is honey on the face of the field;

А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

26 a nd the people come in unto the forest, and lo, the honey dropped, and none is moving his hand unto his mouth, for the people feared the oath.

и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

27 A nd Jonathan hath not heard of his father's adjuring the people, and putteth forth the end of the rod, which in his hand, and dippeth it in the honeycomb, and bringeth back his hand unto his mouth -- and his eyes see!

Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

28 A nd a man of the people answereth and saith, `Thy father certainly adjured the people, saying, Cursed the man who eateth food to-day; and the people are weary.'

А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

29 A nd Jonathan saith, `My father hath troubled the land; see, I pray you, that mine eyes have become bright because I tasted a little of this honey.

А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

30 H ow much more if the people had well eaten to-day of the spoil of its enemies which it hath found, for now, the smiting hath not been great among the Philistines.'

колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

31 A nd they smite on that day among the Philistines from Michmash to Aijalon, and the people are very weary,

И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

32 a nd the people make unto the spoil, and take sheep, and oxen, and sons of the herd, and slaughter on the earth, and the people eat with the blood.

Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

33 A nd they declare to Saul, saying, `Lo, the people are sinning against Jehovah, to eat with the blood.' And he saith, `Ye have dealt treacherously, roll unto me to-day a great stone.'

Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене <преди да се свърши> денят.

34 A nd Saul saith, `Be ye scattered among the people, and ye have said to them, Bring ye nigh unto me each his ox, and each his sheep; and ye have slain in this place, and eaten, and ye do not sin against Jehovah to eat with the blood.' And all the people bring nigh each his ox, in his hand, that night, and slaughter there.

И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

35 A nd Saul buildeth an alter to Jehovah; with it he hath begun to build altars to Jehovah.

И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

36 A nd Saul saith, `Let us go down after the Philistines by night, and we prey upon them till the light of the morning, and leave not a man of them.' And they say, `All that is good in thine eyes do.' And the priest saith, `Let us draw near hither unto God.'

Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

37 A nd Saul asketh of God, `Do I go down after the Philistines? dost Thou give them into the hand of Israel?' and He hath not answered him on that day.

И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

38 A nd Saul saith, `Draw ye nigh hither all, the chiefs of the people, and know and see in what this sin hath been to-day;

Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

39 f or, Jehovah liveth, who is saving Israel: surely if it be in Jonathan my son, surely he doth certainly die;' and none is answering him out of all the people.

защото <заклевам се> в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

40 A nd he saith unto all Israel, `Ye -- ye are on one side, and I and Jonathan my son are on another side;' and the people say unto Saul, `That which is good in thine eyes do.'

И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

41 A nd Saul saith unto Jehovah, God of Israel, `Give perfection;' and Jonathan and Saul are captured, and the people went out.

Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

42 A nd Saul saith, `Cast between me and Jonathan my son;' and Jonathan is captured.

И рече Саул: Хвърлете <жребие> между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

43 A nd Saul saith unto Jonathan, `Declare to me, what hast thou done?' and Jonathan declareth to him, and saith, `I certainly tasted with the end of the rod that in my hand a little honey; lo, I die!'

Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

44 A nd Saul saith, `Thus doth God do, and thus doth He add, for thou dost certainly die, Jonathan.'

И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

45 A nd the people say unto Saul, `Doth Jonathan die who wrought this great salvation in Israel? -- a profanation! Jehovah liveth, if there falleth from the hair of his head to the earth, for with God he hath wrought this day;' and the people rescue Jonathan, and he hath not died.

А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! <Заклеваме се> в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

46 A nd Saul goeth up from after the Philistines, and the Philistines have gone to their place;

Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

47 a nd Saul captured the kingdom over Israel, and he fighteth round about against all his enemies, against Moab, and against the Bene-Ammon, and against Edom, and against the kings of Zobah, and against the Philistines, and whithersoever he turneth he doth vex.

А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

48 A nd he maketh a force, and smiteth Amalek, and delivereth Israel out of the hand of its spoiler.

и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

49 A nd the sons of Saul are Jonathan, and Ishui, and Melchi-Shua; as to the name of his two daughters, the name of the first-born Merab, and the name of the younger Michal;

А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 a nd the name of the wife of Saul Ahinoam, daughter of Ahimaaz; and the name of the head of his host Abner son of Ner, uncle of Saul;

А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

51 a nd Kish father of Saul, and Ner father of Abner son of Ahiel.

А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 A nd the war is severe against the Philistines all the days of Saul; when Saul hath seen any mighty man, and any son of valour, then he doth gather him unto himself.

И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.