1 A lso these are Proverbs of Solomon, that men of Hezekiah king of Judah transcribed: --

И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

2 T he honour of God to hide a thing, And the honour of kings to search out a matter.

Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

3 T he heavens for height, and the earth for depth, And the heart of kings -- unsearchable.

Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

4 T ake away dross from silver, And a vessel for the refiner goeth forth,

Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

5 T ake away the wicked before a king, And established in righteousness is his throne.

Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

6 H onour not thyself before a king, And in the place of the great stand not.

Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

7 F or better he hath said to thee, `Come thou up hither,' Than he humble thee before a noble, Whom thine eyes have seen.

Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

8 G o not forth to strive, haste, turn, What dost thou in its latter end, When thy neighbour causeth thee to blush?

Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

9 T hy cause plead with thy neighbour, And the secret counsel of another reveal not,

Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,

10 L est the hearer put thee to shame, And thine evil report turn not back.

Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

11 A pples of gold in imagery of silver, the word spoken at its fit times.

Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.

12 A ring of gold, and an ornament of pure gold, the wise reprover to an attentive ear.

Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

13 A s a vessel of snow in a day of harvest, a faithful ambassador to those sending him, And the soul of his masters he refresheth.

Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

14 C louds and wind, and rain there is none, a man boasting himself in a false gift.

Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.

15 B y long-suffering is a ruler persuaded, And a soft tongue breaketh a bone.

Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

16 H oney thou hast found -- eat thy sufficiency, Lest thou be satiated it, and hast vomited it.

Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

17 W ithdraw thy foot from thy neighbour's house, Lest he be satiated thee, and have hated thee.

Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

18 A maul, and a sword, and a sharp arrow, the man testifying against his neighbour a false testimony.

Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.

19 A bad tooth, and a tottering foot, the confidence of the treacherous in a day of adversity.

Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

20 W hoso is taking away a garment in a cold day, vinegar on nitre, And a singer of songs on a sad heart.

Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

21 I f he who is hating thee doth hunger, cause him to eat bread, And if he thirst, cause him to drink water.

Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

22 F or coals thou art putting on his head, And Jehovah giveth recompense to thee.

Защото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

23 A north wind bringeth forth rain, And a secret tongue -- indignant faces.

Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

24 B etter to sit on a corner of a roof, Than a woman of contentions, and a house of company.

По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25 c old waters for a weary soul, So a good report from a far country.

Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

26 A spring troubled, and a fountain corrupt, the righteous falling before the wicked.

Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.

27 T he eating of much honey is not good, Nor a searching out of one's own honour -- honour.

Не е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.

28 A city broken down without walls, a man without restraint over his spirit!

Който не владее духа си Е <като> съборен град без стени.