1 A nd Eliphaz the Temanite answereth and saith: --

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 D oth a wise man answer vain knowledge? And fill an east wind his belly?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 T o reason with a word not useful? And speeches -- no profit in them?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 Y ea, thou dost make reverence void, And dost diminish meditation before God.

Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

5 F or thy mouth teacheth thine iniquity, And thou chooseth the tongue of the subtile.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 T hy mouth declareth thee wicked, and not I, And thy lips testify against thee.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 T he first man art thou born? And before the heights wast thou formed?

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 O f the secret counsel of God dost thou hear? And withdrawest thou unto thee wisdom?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 W hat hast thou known, and we know not? Understandest thou -- and it is not with us?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 B oth the gray-headed And the very aged among us -- Greater than thy father days.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 T oo few for thee are the comforts of God? And a gentle word with thee,

Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 W hat -- doth thine heart take thee away? And what -- are thine eyes high?

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 F or thou turnest against God thy spirit? And hast brought out words from thy mouth:

Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 W hat man that he is pure, And that he is righteous, one born of woman?

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 L o, in His holy ones He putteth no credence, And the heavens have not been pure in His eyes.

Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 A lso -- surely abominable and filthy Is man drinking as water perverseness.

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 I shew thee -- hearken to me -- And this I have seen and declare:

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 W hich the wise declare -- And have not hid -- from their fathers.

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 T o them alone was the land given, And a stranger passed not over into their midst:

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 ` All days of the wicked he is paining himself, And few years have been laid up for the terrible one.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 A fearful voice in his ears, In peace doth a destroyer come to him.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 H e believeth not to return from darkness, And watched he for the sword.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 H e is wandering for bread -- `Where it?' He hath known that ready at his hand Is a day of darkness.

Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 T errify him do adversity and distress, They prevail over him As a king ready for a boaster.

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 F or he stretched out against God his hand, And against the Mighty he maketh himself mighty.

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 H e runneth unto Him with a neck, With thick bosses of his shields.

Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 F or he hath covered his face with his fat, And maketh vigour over confidence.

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 A nd he inhabiteth cities cut off, houses not dwelt in, That have been ready to become heaps.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 H e is not rich, nor doth his wealth rise, Nor doth he stretch out on earth their continuance.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 H e turneth not aside from darkness, His tender branch doth a flame dry up, And he turneth aside at the breath of His mouth!

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 L et him not put credence in vanity, He hath been deceived, For vanity is his recompence.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 N ot in his day is it completed, And his bending branch is not green.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 H e shaketh off as a vine his unripe fruit, And casteth off as an olive his blossom.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 F or the company of the profane gloomy, And fire hath consumed tents of bribery.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 T o conceive misery, and to bear iniquity, Even their heart doth prepare deceit.

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.