1 A nd the sons of Israel journey and encamp in the plains of Moab, beyond the Jordan, Jericho.

Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

2 A nd Balak son of Zippor seeth all that Israel hath done to the Amorite,

А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

3 a nd Moab is exceedingly afraid of the presence of the people, for it numerous; and Moab is vexed by the presence of the sons of Israel,

И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 a nd Moab saith unto the elders of Midian, `Now doth the assembly lick up all that is round about us, as the ox licketh up the green thing of the field.' And Balak son of Zippor king of Moab at that time,

И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 a nd he sendeth messengers unto Balaam son of Beor, to Pethor, which by the River of the land of the sons of his people, to call for him, saying, `Lo, a people hath come out of Egypt; lo, it hath covered the eye of the land, and it is abiding over-against me;

изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

6 a nd now, come, I pray thee, curse for me this people, for it mightier than I; it may be I prevail -- we smite it -- and I cast it out from the land; for I have known -- that which thou blessest is blessed, and that which thou cursest is cursed.'

Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

7 A nd the elders of Moab and the elders of Midian go, and divinations in their hand, and they come in unto Balaam, and speak unto him the words of Balak,

И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 a nd he saith unto them, `Lodge here to-night, and I have brought you back word, as Jehovah speaketh unto me;' and the princes of Moab abide with Balaam.

А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 A nd God cometh in unto Balaam, and saith, `Who these men with thee?'

И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 A nd Balaam saith unto God, `Balak, son of Zippor, king of Moab, hath sent unto me:

И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>

11 L o, the people that is coming out from Egypt and covereth the eye of the land, -- now come, pierce it for me; it may be I am able to fight against it, and have cast it out;'

Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 a nd God saith unto Balaam, `Thou dost not go with them; thou dost not curse the people; for it blessed.'

А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 A nd Balaam riseth in the morning, and saith unto the princes of Balak, `Go unto your land, for Jehovah is refusing to suffer me to go with you;'

И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 a nd the princes of Moab rise, and come in unto Balak, and say, `Balaam is refusing to come with us.'

Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 A nd Balak addeth yet to send princes, more numerous and honoured than these,

А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 a nd they come in unto Balaam, and say to him, `Thus said Balak son of Zippor, Be not, I pray thee, withheld from coming unto me,

И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 f or very greatly I honour thee, and all that thou sayest unto me I do; and come, I pray thee, pierce for me this people.'

защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 A nd Balaam answereth and saith unto the servants of Balak, `If Balak doth give to me the fulness of his house of silver and gold, I am not able to pass over the command of Jehovah my God, to do a little or a great thing;

А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 a nd, now, abide, I pray you, in this, you also, to-night; and I know what Jehovah is adding to speak with me.'

За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 A nd God cometh in unto Balaam, by night, and saith to him, `If to call for thee the men have come, rise, go with them, and only the thing which I speak unto thee -- it thou dost do.'

И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 A nd Balaam riseth in the morning, and saddleth his ass, and goeth with the princes of Moab,

За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 a nd the anger of God burneth because he is going, and a messenger of Jehovah stationeth himself in the way for an adversary to him, and he is riding on his ass, and two of his servants with him,

Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 a nd the ass seeth the messenger of Jehovah standing in the way, and his drawn sword in his hand, and the ass turneth aside out of the way, and goeth into a field, and Balaam smiteth the ass to turn it aside into the way.

И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 A nd the messenger of Jehovah standeth in a narrow path of the vineyards -- a wall on this and a wall on that --

Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.

25 a nd the ass seeth the messenger of Jehovah, and is pressed unto the wall, and presseth Balaam's foot unto the wall, and he addeth to smite her;

И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 a nd the messenger of Jehovah addeth to pass over, and standeth in a strait place where there is no way to turn aside -- right or left --

После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 a nd the ass seeth the messenger of Jehovah, and croucheth under Balaam, and the anger of Balaam burneth, and he smiteth the ass with a staff.

И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 A nd Jehovah openeth the mouth of the ass, and she saith to Balaam, `What have I done to thee that thou hast smitten me these three times?'

Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 a nd Balaam saith to the ass, `Because thou hast rolled thyself against me; oh that there were a sword in my hand, for now I had slain thee;'

А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 a nd the ass saith unto Balaam, `Am not I thine ass, upon which thou hast ridden since thine unto this day? have I at all been accustomed to do to thee thus?' and he saith, `No.'

И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 A nd Jehovah uncovereth the eyes of Balaam, and he seeeth the messenger of Jehovah standing in the way, and his drawn sword in his hand, and he boweth and doth obeisance, to his face;

Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 a nd the messenger of Jehovah saith unto him, `Wherefore hast thou smitten thine ass these three times? lo, I -- I have come out for an adversary, for way hath been perverse before me,

И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 a nd the ass seeth me, and turneth aside at my presence these three times; unless she had turned aside from my presence, surely now also, thee I had slain, and her kept alive.'

и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 A nd Balaam saith unto the messenger of Jehovah, `I have sinned, for I did not know that thou standing to meet me in the way; and now, if evil in thine eyes -- I turn back by myself.'

Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 A nd the messenger of Jehovah saith unto Balaam, `Go with the men; and only the word which I speak unto thee -- it thou dost speak;' and Balaam goeth with the princes of Balak.

А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 A nd Balak heareth that Balaam hath come, and goeth out to meet him, unto a city of Moab, which on the border of Arnon, which in the extremity of the border;

А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 a nd Balak saith unto Balaam, `Did I not diligently sent unto thee to call for thee? why didst thou not come unto me? am I not truly able to honour thee?'

Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 A nd Balaam saith unto Balak, `Lo, I have come unto thee; now -- am I at all able to speak anything? the word which God setteth in my mouth -- it I do speak.'

А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 A nd Balaam goeth with Balak, and they come to Kirjath-Huzoth,

И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 a nd Balak sacrificeth oxen and sheep, and sendeth to Balaam, and to the princes who with him;

И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати <от тях> и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 a nd it cometh to pass in the morning, that Balak taketh Balaam, and causeth him to go up the high places of Baal, and he seeth from thence the extremity of the people.

А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете <до> крайната им част.