1 A Prayer of David. Hear, O Jehovah, righteousness, attend my cry, Give ear my prayer, without lips of deceit.

(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

2 F rom before thee my judgment doth go out; Thine eyes do see uprightly.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3 T hou hast proved my heart, Thou hast inspected by night, Thou hast tried me, Thou findest nothing; My thoughts pass not over my mouth.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 A s to doings of man, Through a word of Thy lips I have observed The paths of a destroyer;

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 T o uphold my goings in Thy paths, My steps have not slidden.

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6 I -- I called Thee, for Thou dost answer me, O God, incline Thine ear to me, hear my speech.

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

7 S eparate wonderfully Thy kindness, O Saviour of the confiding, By Thy right hand, from withstanders.

Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

8 K eep me as the apple, the daughter of the eye; In shadow of Thy wings thou dost hide me.

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9 F rom the face of the wicked who spoiled me. Mine enemies in soul go round against me.

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 T heir fat they have closed up, Their mouths have spoken with pride:

Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 ` Our steps now have compassed;' Their eyes they set to turn aside in the land.

Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

12 H is likeness as a lion desirous to tear, As a young lion dwelling in secret places.

Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 A rise, O Jehovah, go before his face, Cause him to bend. Deliver my soul from the wicked, Thy sword,

Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 F rom men, Thy hand, O Jehovah, From men of the world, their portion in life, And Thy hidden things Thou fillest their belly, They are satisfied sons; And have left their abundance to their sucklings.

От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 I -- in righteousness, I see Thy face; I am satisfied, in awaking, Thy form!

А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.