1 S trengthen yourselves, sons of Benjamin, From the midst of Jerusalem, And in Tekoa blow ye a trumpet, And over Beth-Haccerem lift ye up a flame, For evil hath been seen from the north, And great destruction.

Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

2 T he comely and the delicate one I have cut off, The daughter of Zion.

Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

3 U nto her come do shepherds and their droves, They have stricken tents by her round about, They have fed each his own station.

Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

4 S anctify ye against her the battle, Rise, and we go up at noon. Wo to us, for turned hath the day, For stretched out are the shades of evening,

<Ще извикат>: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

5 ` Rise, and we go up by night, And we destroy her palaces.'

Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

6 F or thus said Jehovah of Hosts: Cut down her wood, And pour out against Jerusalem a mount, She the city to be inspected, Wholly -- she is oppression in her midst.

Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

7 A s the digging of a well, is its waters, So she hath digged her wickedness, Violence and spoil is heard in her, Before My face continually sickness and smiting.

Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

8 B e instructed, O Jerusalem, Lest My soul be alienated from thee, Lest I make thee a desolation, a land not inhabited.

Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

9 T hus said Jehovah of Hosts: They surely glean, as a vine, the remnant of Israel, Put back thy hand, as a gatherer to the baskets.

Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

10 T o whom do I speak, and testify, and they hear? Lo, their ear uncircumcised, And they are not able to attend. Lo, a word of Jehovah hath been to them for a reproach, They delight not in it.

Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

11 A nd with the fury of Jehovah I have been filled, (I have been weary of containing,) To pour on the suckling in the street, And on the assembly of youths together, For even husband with wife are captured, An elder with one full of days,

Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

12 A nd their houses have been turned to others, Fields and wives together, For I stretch out My hand against the inhabitants of the land, An affirmation of Jehovah.

Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на <тая> страна, казва Господ;

13 F or from their least unto their greatest, Every one is gaining dishonest gain, And from prophet even unto priest, Every one is dealing falsely,

Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

14 A nd they heal the breach of the daughter of my people slightly, Saying, `Peace, peace!' and there is no peace.

Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.

15 T hey were ashamed when they did abomination! Yea, they are not at all ashamed, Yea, blushing they have not known, Therefore they do fall among those falling, In the time I have inspected them, They stumble, said Jehovah.

Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

16 T hus said Jehovah: Stand ye by the ways and see, and ask for paths of old, Where this -- the good way? and go ye in it, And find rest for yourselves. And they say, `We do not go.'

Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим <в него>.

17 A nd I have raised up for you watchmen, Attend ye to the voice of the trumpet. And they say, `We do not attend.'

Поставих и пазачи над вас <Та казах>: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

18 T herefore hear, O nations, and know, O company, That which upon them.

Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

19 H ear, O earth, lo, I am bringing evil on this people, The fruit of their devices, For to My words they gave no attention, And My law -- they kick against it.

Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

20 W hy this to Me? frankincense from Sheba cometh, And the sweet cane from a land afar off, Your burnt-offerings not for acceptance, And your sacrifices have not been sweet to Me.

Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

21 T herefore thus said Jehovah: Lo, I do give to this people stumbling blocks, And stumbled against them have fathers and sons together, The neighbour and his friend do perish.

Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат <заедно>.

22 T hus said Jehovah: Lo, a people hath come from a north country, And a great nation is stirred up from the sides of the earth.

Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

23 B ow and javelin they take hold of, Fierce it, and they have no mercy, Their voice as a sea doth sound, And on horses they ride, set in array as a man of war, Against thee, O daughter of Zion.

Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

24 ` We have heard its sound, feeble have been our hands, Distress hath seized us, pain as of a travailing woman.

<Откакто> сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

25 G o not forth to the field, And in the way walk not, For a sword hath the enemy, fear round about.

Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

26 O daughter of My people, Gird on sackcloth, and roll thyself in ashes, The mourning of an only one make for thee, A lamentation most bitter, For suddenly come doth the spoiler against us.

Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

27 A watch-tower I have given thee, Among My people a fortress, And thou knowest, and hast tried their way.

Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

28 A ll of them are turned aside by apostates, Walking slanderously -- brass and iron, All of them are corrupters.

Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

29 T he bellows have been burnt, By fire hath the lead been consumed, In vain hath a refiner refined, And the wicked have not been drawn away.

Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

30 ` Silver rejected,' they have called to them, For Jehovah hath kicked against them!

Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.