1 A nd when they come nigh to Jerusalem, to Bethphage, and Bethany, unto the mount of the Olives, he sendeth forth two of his disciples,

И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2 a nd saith to them, `Go away to the village that is over-against you, and immediately, entering into it, ye shall find a colt tied, on which no one of men hath sat, having loosed it, bring:

Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 a nd if any one may say to you, Why do ye this? say ye that the lord hath need of it, and immediately he will send it hither.'

И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4 A nd they went away, and found the colt tied at the door without, by the two ways, and they loose it,

И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5 a nd certain of those standing there said to them, `What do ye -- loosing the colt?'

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6 a nd they said to them as Jesus commanded, and they suffered them.

А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7 A nd they brought the colt unto Jesus, and did cast upon it their garments, and he sat upon it,

И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8 a nd many did spread their garments in the way, and others were cutting down branches from the trees, and were strewing in the way.

И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

9 A nd those going before and those following were crying out, saying, `Hosanna! blessed he who is coming in the name of the Lord;

И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

10 b lessed is the coming reign, in the name of the Lord, of our father David; Hosanna in the highest.'

Благословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините.

11 A nd Jesus entered into Jerusalem, and into the temple, and having looked round on all things, it being now evening, he went forth to Bethany with the twelve.

И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 A nd on the morrow, they having come forth from Bethany, he hungered,

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 a nd having seen a fig-tree afar off having leaves, he came, if perhaps he shall find anything in it, and having come to it, he found nothing except leaves, for it was not a time of figs,

И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 a nd Jesus answering said to it, `No more from thee -- to the age -- may any eat fruit;' and his disciples were hearing.

И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 A nd they come to Jerusalem, and Jesus having gone into the temple, began to cast forth those selling and buying in the temple, and the tables of the money-changers and the seats of those selling the doves, he overthrew,

И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 a nd he did not suffer that any might bear a vessel through the temple,

И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 a nd he was teaching, saying to them, `Hath it not been written -- My house a house of prayer shall be called for all the nations, and ye did make it a den of robbers?'

И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

18 A nd the scribes and the chief priests heard, and they were seeking how they shall destroy him, for they were afraid of him, because all the multitude was astonished at his teaching;

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 a nd when evening came, he was going forth without the city.

А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.

20 A nd in the morning, passing by, they saw the fig-tree having been dried up from the roots,

И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

21 a nd Peter having remembered saith to him, `Rabbi, lo, the fig-tree that thou didst curse is dried up.'

И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 A nd Jesus answering saith to them, `Have faith of God;

А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 f or verily I say to you, that whoever may say to this mount, Be taken up, and be cast into the sea, and may not doubt in his heart, but may believe that the things that he saith do come to pass, it shall be to him whatever he may say.

Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 B ecause of this I say to you, all whatever -- praying -- ye do ask, believe that ye receive, and it shall be to you.

Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 ` And whenever ye may stand praying, forgive, if ye have anything against any one, that your Father also who is in the heavens may forgive you your trespasses;

И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 a nd, if ye do not forgive, neither will your Father who is in the heavens forgive your trespasses.'

27 A nd they come again to Jerusalem, and in the temple, as he is walking, there come unto him the chief priests, and the scribes, and the elders,

И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 a nd they say to him, `By what authority dost thou these things? and who gave thee this authority that these things thou mayest do?'

С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 A nd Jesus answering said to them, `I will question you -- I also -- one word; and answer me, and I will tell you by what authority I do these things;

Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 t he baptism of John -- from heaven was it? or from men? answer me.'

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

31 A nd they were reasoning with themselves, saying, `If we may say, From heaven, he will say, Wherefore, then, did ye not believe him?

И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

32 B ut if we may say, From men,' -- they were fearing the people, for all were holding John that he was indeed a prophet;

Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

33 a nd answering they say to Jesus, `We have not known;' and Jesus answering saith to them, `Neither do I tell you by what authority I do these things.'

И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.