1 T o the Overseer. -- By sons of Korah. An Instruction. O God, with our ears we have heard, Our fathers have recounted to us, The work Thou didst work in their days, In the days of old.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T hou, Thy hand, nations hast dispossessed. And Thou dost plant them. Thou afflictest peoples, and sendest them away.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 F or, not by their sword Possessed they the land, And their arm gave not salvation to them, But Thy right hand, and Thine arm, And the light of Thy countenance, Because Thou hadst accepted them.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T hou He, my king, O God, Command the deliverances of Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 B y Thee our adversaries we do push, By Thy name tread down our withstanders,

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 F or, not in my bow do I trust, And my sword doth not save me.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 F or Thou hast saved us from our adversaries, And those hating us Thou hast put to shame.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 I n God we have boasted all the day, And Thy name to the age we thank. Selah.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 I n anger Thou hast cast off and causest us to blush, And goest not forth with our hosts.

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 T hou causest us to turn backward from an adversary, And those hating us, Have spoiled for themselves.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 T hou makest us food like sheep, And among nations Thou hast scattered us.

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 T hou sellest Thy people -- without wealth, And hast not become great by their price.

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 T hou makest us a reproach to our neighbours, A scorn and a reproach to our surrounders.

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 T hou makest us a simile among nations, A shaking of the head among peoples.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 A ll the day my confusion before me, And the shame of my face hath covered me.

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 B ecause of the voice of a reproacher and reviler, Because of an enemy and a self-avenger.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 A ll this met us, and we did not forget Thee, Nor have we dealt falsely in Thy covenant.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 W e turn not backward our heart, Nor turn aside doth our step from Thy path.

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 B ut Thou hast smitten us in a place of dragons, And dost cover us over with death-shade.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 I f we have forgotten the name of our God, And spread our hands to a strange God,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 D oth not God search out this? For He knoweth the secrets of the heart.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 S urely, for Thy sake we have been slain all the day, Reckoned as sheep of the slaughter.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 S tir up -- why dost Thou sleep, O Lord? Awake, cast us not off for ever.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 W hy Thy face hidest Thou? Thou forgettest our afflictions and our oppression,

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F or bowed to the dust hath our soul, Cleaved to the earth hath our belly.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 A rise, a help to us, And ransom us for thy kindness' sake.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.