1 ` Give ye thanks to Jehovah, For good, for to the age His kindness:'

(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

2 L et the redeemed of Jehovah say, Whom He redeemed from the hand of an adversary.

<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 A nd from the lands hath gathered them, From east and from west, From north, and from the sea.

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

4 T hey wandered in a wilderness, in a desert by the way, A city of habitation they have not found.

<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

5 H ungry -- yea -- thirsty, Their soul in them becometh feeble,

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 A nd they cry unto Jehovah in their adversity, From their distress He delivereth them,

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

7 A nd causeth them to tread in a right way, To go unto a city of habitation.

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 T hey confess to Jehovah His kindness, And His wonders to the sons of men.

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 F or He hath satisfied a longing soul, And a hungry soul hath filled goodness.

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 I nhabitants of dark places and death-shade, Prisoners of affliction and of iron,

<Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

11 B ecause they changed the saying of God, And the counsel of the Most High despised.

Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

12 A nd He humbleth with labour their heart, They have been feeble, and there is no helper.

Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

13 A nd they cry unto Jehovah in their adversity, From their distresses He saveth them.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 H e bringeth them out from the dark place, And death-shade, And their bands He draweth away.

Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

15 T hey confess to Jehovah His kindness, And His wonders to the sons of men.

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 F or He hath broken doors of brass, And bars of iron He hath cut.

Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 F ools, by means of their transgression, And by their iniquities, afflict themselves.

<А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 A ll food doth their soul abominate, And they come nigh unto the gates of death,

Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 A nd cry unto Jehovah in their adversity, From their distresses He saveth them,

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 H e sendeth His word and healeth them, And delivereth from their destructions.

Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

21 T hey confess to Jehovah His kindness, And His wonders to the sons of men,

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 A nd they sacrifice sacrifices of thanksgiving, And recount His works with singing.

И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 T hose going down the sea in ships, Doing business in many waters,

Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 T hey have seen the works of Jehovah, And His wonders in the deep.

Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 A nd He saith, and appointeth a tempest, And it lifteth up its billows,

Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

26 T hey go up the heavens, they go down the depths, Their soul in evil is melted.

Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

27 T hey reel to and fro, and move as a drunkard, And all their wisdom is swallowed up.

Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 A nd they cry to Jehovah in their adversity, And from their distresses He bringeth them out.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 H e establisheth a whirlwind to a calm, And hushed are their billows.

Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 A nd they rejoice because they are quiet, And He leadeth them to the haven of their desire.

Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 T hey confess to Jehovah His kindness, And His wonders to the sons of men,

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 A nd they exalt Him in the assembly of the people, And in the seat of the elders praise Him.

Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 H e maketh rivers become a wilderness, And fountains of waters become dry land.

Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 A fruitful land becometh a barren place, For the wickedness of its inhabitants.

Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 H e maketh a wilderness become a pool of water, And a dry land become fountains of waters.

Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 A nd He causeth the hungry to dwell there, And they prepare a city of habitation.

И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 A nd they sow fields, and plant vineyards, And they make fruits of increase.

И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 A nd He blesseth them, and they multiply exceedingly, And their cattle He doth not diminish.

Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 A nd they are diminished, and bow down, By restraint, evil, and sorrow.

Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 H e is pouring contempt upon nobles, And causeth them to wander in vacancy -- no way.

Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 A nd setteth on high the needy from affliction, And placeth families as a flock.

А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 T he upright do see and rejoice, And all perversity hath shut her mouth.

Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 W ho wise, and observeth these? They understand the kind acts of Jehovah!

Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.