1 A Prayer of Moses, the man of God. Lord, a habitation Thou -- Thou hast been, To us -- in generation and generation,

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 B efore mountains were brought forth, And Thou dost form the earth and the world, Even from age unto age Thou God.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 T hou turnest man unto a bruised thing, And sayest, Turn back, ye sons of men.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 F or a thousand years in Thine eyes as yesterday, For it passeth on, yea, a watch by night.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 T hou hast inundated them, they are asleep, In the morning as grass he changeth.

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 I n the morning it flourisheth, and hath changed, At evening it is cut down, and hath withered.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 F or we were consumed in Thine anger, And in Thy fury we have been troubled.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 T hou hast set our iniquities before Thee, Our hidden things at the light of Thy face,

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 F or all our days pined away in Thy wrath, We consumed our years as a meditation.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 D ays of our years, in them seventy years, And if, by reason of might, eighty years, Yet their enlargement labour and vanity, For it hath been cut off hastily, and we fly away.

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 W ho knoweth the power of Thine anger? And according to Thy fear -- Thy wrath?

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 T o number our days aright let know, And we bring the heart to wisdom.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 T urn back, O Jehovah, till when? And repent concerning Thy servants.

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 S atisfy us at morn Thy kindness, And we sing and rejoice all our days.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 C ause us to rejoice according to the days Wherein Thou hast afflicted us, The years we have seen evil.

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 L et Thy work appear unto Thy servants, And Thine honour on their sons.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 A nd let the pleasantness of Jehovah our God be upon us, And the work of our hands establish on us, Yea, the work of our hands establish it!

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.