1 F or yourselves have known, brethren, our entrance in unto you, that it did not become vain,

Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2 b ut having both suffered before, and having been injuriously treated (as ye have known) in Philippi, we were bold in our God to speak unto you the good news of God in much conflict,

но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 f or our exhortation not out of deceit, nor out of uncleanness, nor in guile,

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

4 b ut as we have been approved by God to be entrusted with the good news, so we speak, not as pleasing men, but God, who is proving our hearts,

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 f or at no time did we come with speech of flattery, (as ye have known,) nor in a pretext for covetousness, (God witness!)

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6 n or seeking of men glory, neither from you nor from others, being able to be burdensome, as Christ's apostles.

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 B ut we became gentle in your midst, as a nurse may cherish her own children,

но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8 s o being desirous of you, we are well-pleased to impart to you not only the good news of God, but also our own souls, because beloved ye have become to us,

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 f or ye remember, brethren, our labour and travail, for, night and day working not to be a burden upon any of you, we did preach to you the good news of God;

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10 y e witnesses -- God also -- how kindly and righteously, and blamelessly to you who believe we became,

Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 e ven as ye have known, how each one of you, as a father his own children, we are exhorting you, and comforting, and testifying,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12 f or your walking worthily of God, who is calling you to His own reign and glory.

и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 B ecause of this also, we -- we do give thanks to God continually, that, having received the word of hearing from us of God, ye accepted, not the word of man, but as it is truly, the word of God, who also doth work in you who believe;

И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 f or ye became imitators, brethren, of the assemblies of God that are in Judea in Christ Jesus, because such things ye suffered, even ye, from your own countrymen, as also they from the Jews,

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15 w ho did both put to death the Lord Jesus and their own prophets, and did persecute us, and God they are not pleasing, and to all men contrary,

които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 f orbidding us to speak to the nations that they might be saved, to fill up their sins always, but the anger did come upon them -- to the end!

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 A nd we, brethren, having been taken from you for the space of an hour -- in presence, not in heart -- did hasten the more abundantly to see your face in much desire,

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 w herefore we wished to come unto you, (I indeed Paul,) both once and again, and the Adversary did hinder us;

Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19 f or what our hope, or joy, or crown of rejoicing? are not even ye before our Lord Jesus Christ in his presence?

Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 f or ye are our glory and joy.

Защото вие сте наша слава и радост.