1 A nd Job answereth and saith: --

Тогава Иов в отговор рече:

2 H ear ye diligently my word, And this is your consolation.

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 B ear with me, and I speak, And after my speaking -- ye may deride.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 I -- to man my complaint? and if, wherefore May not my temper become short?

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 T urn unto me, and be astonished, And put hand to mouth.

Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 Y ea, if I have remembered, then I have been troubled. And my flesh hath taken fright.

Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 W herefore do the wicked live? They have become old, Yea, they have been mighty in wealth.

Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8 T heir seed is established, Before their face with them, And their offspring before their eyes.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 T heir houses peace without fear, Nor a rod of God upon them.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 H is bullock hath eaten corn, and doth not loath. His cow bringeth forth safely, And doth not miscarry.

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 T hey send forth as a flock their sucklings, And their children skip,

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 T hey lift up at timbrel and harp, And rejoice at the sound of an organ.

Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 T hey wear out in good their days, And in a moment Sheol go down.

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 A nd they say to God, `Turn aside from us, And the knowledge of Thy ways We have not desired.

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 W hat the Mighty One that we serve Him? And what do we profit when we meet with Him?'

Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 L o, not in their hand their good, (The counsel of the wicked Hath been far from me.)

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 H ow oft is the lamp of the wicked extinguished, And come on them doth their calamity? Pangs He apportioneth in His anger.

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 T hey are as straw before wind, And as chaff a hurricane hath stolen away,

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 G od layeth up for his sons his sorrow, He giveth recompense unto him -- and he knoweth.

<Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 H is own eyes see his destruction, And of the wrath of the Mighty he drinketh.

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 F or what his delight in his house after him, And the number of his months cut off?

Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 T o God doth teach knowledge, And He the high doth judge?

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 T his dieth in his perfect strength, Wholly at ease and quiet.

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 H is breasts have been full of milk, And marrow his bones doth moisten.

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 A nd this dieth with a bitter soul, And have not eaten with gladness.

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 T ogether -- on the dust they lie down, And the worm doth cover them over.

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 L o, I have known your thoughts, And the devices against me ye do wrongfully.

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 F or ye say, `Where the house of the noble? And where the tent -- The tabernacles of the wicked?'

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 H ave ye not asked those passing by the way? And their signs do ye not know?

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

30 T hat to a day of calamity is the wicked spared. To a day of wrath they are brought.

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 W ho doth declare to his face his way? And that which he hath done, Who doth give recompence to him?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 A nd he -- to the graves he is brought. And over the heap a watch is kept.

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 S weet to him have been the clods of the valley, And after him every man he draweth, And before him there is no numbering.

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 A nd how do ye comfort me vanity, And in your answers hath been left trespass?

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?