1 A llora Giobbe rispose e disse:

Тогава Иов в отговор рече:

2 « Porgete bene ascolto alle mie parole, sia questa la consolazione che mi date.

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 S opportatemi, lasciate che io parli, e quando avrò parlato tu mi potrai deridere.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 M i lamento forse di un uomo? E come farei a non perdere la pazienza?

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 G uardatemi, stupite, mettetevi la mano sulla bocca.

Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 Q uando ci penso, ne sono smarrito e la mia carne è presa da un brivido.

Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 P erché mai vivono gli empi? Perché arrivano alla vecchiaia e anche crescono di forze?

Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8 L a loro discendenza prospera sotto i loro sguardi intorno ad essi, i loro germogli fioriscono sotto gli occhi loro.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 L a loro casa è in pace, al sicuro da spaventi, la verga di Dio non li colpisce.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 I l loro toro monta e non sbaglia, la loro vacca figlia senz’abortire.

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 M andano fuori come un gregge i loro piccini, e i loro figli saltano e ballano.

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 C antano al suono del timpano e della cetra, si rallegrano al suono della zampogna.

Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 P assano felici i loro giorni, poi scendono in un attimo nel soggiorno dei morti.

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 E ppure dicevano a Dio: “Ritìrati da noi! Noi non ci curiamo di conoscere le tue vie!

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 C he cos’è l’Onnipotente perché lo serviamo? Che guadagneremo a pregarlo?”

Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 E cco, non hanno essi in mano la loro felicità? (Lungi da me il consiglio degli empi!).

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Q uando mai la lampada degli empi si spegne, piomba loro addosso la rovina e Dio, nella sua ira, li retribuisce con castighi?

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 Q uando mai sono essi come paglia al vento, come pula portata via dall’uragano?

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 “ Dio”, mi dite, “tiene in serbo il castigo per i figli dell’empio”. Ma punisca lui stesso! Che lo senta lui,

<Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 c he veda con i propri occhi la sua rovina e beva egli stesso l’ira dell’Onnipotente!

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 C he importa all’empio della sua famiglia dopo di lui, quando il numero dei suoi mesi è ormai compiuto?

Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 S ’insegnerà forse a Dio la scienza? A lui che giudica quelli di lassù?

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 L ’uno muore in mezzo al suo benessere quand’è pienamente tranquillo e felice,

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 h a i secchi pieni di latte, e fresco il midollo delle ossa.

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 L ’altro muore con l’amarezza nel cuore, senz’aver mai gustato il bene.

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 E ntrambi giacciono ugualmente nella polvere e i vermi li ricoprono.

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 A h! Li conosco i vostri pensieri, i piani che formate per abbattermi!

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 V oi dite: “Dov’è la casa del potente? Dov’è la tenda che ospitava gli empi?”

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 N on avete dunque interrogato quelli che hanno viaggiato? Voi non vorrete negare quello che attestano;

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

30 c he, cioè, il malvagio è risparmiato nel dì della rovina, che nel giorno dell’ira egli sfugge.

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 C hi gli rimprovera in faccia la condotta? Chi gli rende quel che ha fatto?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 E gli è portato alla sepoltura con onore e veglia egli stesso sulla sua tomba.

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 L ievi sono a lui le zolle della valle; dopo, tutta la gente segue le sue orme; e, anche prima, una folla immensa fu come lui.

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 P erché dunque mi offrite consolazioni vane? Delle vostre risposte altro non resta che falsità».

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?