1 V enite, cantiamo con gioia al Signore, acclamiamo alla Rocca della nostra salvezza!

(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2 P resentiamoci a lui con lodi, celebriamolo con salmi!

Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

3 P oiché il Signore è un Dio grande, un gran Re sopra tutti gli dèi.

Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

4 N elle sue mani sono le profondità della terra e le altezze dei monti sono sue.

В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

5 S uo è il mare, perché egli l’ha fatto e le sue mani hanno plasmato la terra asciutta.

Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

6 V enite, adoriamo e inchiniamoci, inginocchiamoci davanti al Signore che ci ha fatti.

Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

7 P oiché egli è il nostro Dio, e noi siamo il popolo di cui ha cura e il gregge che la sua mano conduce.

Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8 O ggi, se udite la sua voce, non indurite il vostro cuore come a Meriba, come nel giorno di Massa nel deserto,

Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

9 q uando i vostri padri mi tentarono, mi misero alla prova sebbene avessero visto le mie opere.

Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

10 Q uarant’anni ebbi in disgusto quella generazione e dissi: «È un popolo dal cuore traviato; essi non conoscono le mie vie ».

Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

11 P erciò giurai nella mia ira: «Non entreranno nel mio riposo!»

Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.