1 C antico di Asaf. Ascolta, popolo mio, il mio insegnamento; porgete orecchio alle parole della mia bocca!

(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 I o aprirò la mia bocca per esprimere parabole, esporrò i misteri dei tempi antichi.

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 Q uel che abbiamo udito e conosciuto, e che i nostri padri ci hanno raccontato,

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 n on lo nasconderemo ai loro figli; diremo alla generazione futura le lodi del Signore, la sua potenza e le meraviglie che egli ha operate.

Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 E gli stabilì una testimonianza in Giacobbe, istituì una legge in Israele e ordinò ai nostri padri di farle conoscere ai loro figli,

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

6 p erché fossero note alla generazione futura, ai figli che sarebbero nati. Questi le avrebbero così raccontate ai loro figli,

За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

7 p erché ponessero in Dio la loro speranza e non dimenticassero le opere di Dio, ma osservassero i suoi comandamenti.

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 T utto ciò per non essere come i loro padri, una generazione ostinata e ribelle, una generazione dal cuore incostante, il cui spirito non fu fedele a Dio.

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 I figli di Efraim, gente di guerra, buoni arcieri, voltarono le spalle il dì della battaglia.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 N on osservarono il patto di Dio e rifiutarono di camminare secondo la sua legge;

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 d imenticarono le sue opere e i prodigi che egli aveva mostrati loro.

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 E gli aveva compiuto meraviglie in presenza dei loro padri, nel paese d’Egitto, nelle campagne di Soan.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13 D ivise il mare, li fece passare e fermò le acque come in un mucchio.

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 D i giorno li guidò con una nuvola e tutta la notte con un fuoco fiammeggiante.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 S paccò le rocce nel deserto e li dissetò abbondantemente, come da sorgenti d’acque profonde.

Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

16 F ece scaturire ruscelli dalla rupe, fece sgorgare acque come fiumi.

И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17 M a essi continuarono a peccare contro di lui, a ribellarsi contro l’Altissimo, nel deserto.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 T entarono Dio in cuor loro, chiedendo cibo secondo le proprie voglie.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

19 P arlarono contro Dio, dicendo: «Potrebbe Dio imbandirci una mensa nel deserto?

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 E cco, egli percosse la roccia e ne sgorgarono acque, ne strariparono torrenti; potrebbe darci anche del pane e provvedere di carne il suo popolo?»

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 P erciò il Signore, quando l’udì, si adirò aspramente e un fuoco si accese contro Giacobbe; l’ira sua si infuriò contro Israele,

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 p erché non avevano creduto in Dio, né avevano avuto fiducia nella sua salvezza.

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

23 E ppure egli comandò alle nuvole dall’alto, aprì le porte del cielo,

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 f ece piovere su di essi la manna per nutrimento e diede loro il frumento del cielo.

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 E ssi mangiarono il pane dei potenti; egli mandò loro cibo a sazietà.

Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

26 S catenò in cielo il vento orientale e con la sua potenza fece alzare il vento del mezzogiorno;

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 f ece piovere su di loro carne come polvere, uccelli alati, numerosi come sabbia del mare;

Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

28 l i fece cadere in mezzo al loro accampamento, intorno alle loro tende.

И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 C osì essi mangiarono, furono saziati e Dio mandò loro quel che avevano desiderato.

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 N on era ancora stata soddisfatta la loro ingordigia, avevano ancora il cibo in bocca,

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

31 q uando l’ira di Dio si scatenò contro di loro, uccise i più vigorosi e abbatté i giovani d’Israele.

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 C on tutto ciò peccarono ancora, non prestando fede ai suoi prodigi.

При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 P erciò egli consumò i loro giorni in un niente e i loro anni con un terrore improvviso.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 Q uando li faceva perire, essi lo cercavano e ritornavano desiderosi di ritrovare Dio;

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 e si ricordavano che Dio era la loro rocca, che il Dio altissimo era il loro liberatore.

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 E ssi però lo adulavano con la bocca e gli mentivano con la lingua.

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 I l loro cuore non era sincero con lui e non erano fedeli al suo patto.

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 M a egli, che è pietoso, perdona l’iniquità e non distrugge il peccatore. Più volte trattenne la sua ira e non lasciò divampare tutto il suo sdegno,

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 r icordando che essi erano carne, un soffio che va e non ritorna.

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 Q uante volte si ribellarono a lui nel deserto e lo rattristarono in quella solitudine!

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 M a ricominciarono a tentare Dio e a provocare il Santo d’Israele.

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 N on si ricordarono più della sua mano, del giorno in cui egli li liberò dal nemico,

Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 q uando operò i suoi miracoli in Egitto e i suoi prodigi nelle campagne di Soan.

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 E gli mutò i loro fiumi e i loro ruscelli in sangue, perché non vi potessero più bere.

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 M andò contro di loro mosche velenose a divorarli e rane a molestarli.

<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 D iede il loro raccolto ai bruchi e il frutto della loro fatica alle cavallette.

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

47 D istrusse le loro vigne con la grandine e i loro sicomori con i grossi chicchi d’essa.

<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 A bbandonò il loro bestiame alla grandine e le loro greggi ai fulmini.

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 S catenò su di loro il furore del suo sdegno, ira, indignazione e tribolazione, una moltitudine di messaggeri di sventure.

<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 D iede sfogo alla sua ira; non preservò dalla morte la loro anima, ma abbandonò la loro vita alla peste.

Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 P ercosse tutti i primogeniti d’Egitto, le primizie del vigore nelle tende di Cam;

<Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

52 m a fece partire il suo popolo come un gregge e lo guidò attraverso il deserto come una mandria.

А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53 L i condusse sicuri e senza timore, mentre il mare inghiottiva i loro nemici.

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

54 L i fece arrivare alla sua terra santa, al monte che la sua destra aveva conquistato.

<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 S cacciò le nazioni davanti a loro, assegnò loro a sorte il territorio come eredità e fece abitare le tribù d’Israele nelle tende di quelli.

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 M a essi tentarono il Dio altissimo, si ribellarono e non osservarono i suoi statuti.

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

57 S i sviarono e furono sleali come i loro padri; si rivoltarono come un arco fallace;

Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 l o provocarono a ira con i loro alti luoghi, lo resero geloso con i loro idoli.

Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 D io udì, si adirò, ed ebbe per Israele grande avversione,

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 a bbandonò il tabernacolo di Silo, la tenda in cui aveva abitato fra gli uomini;

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 l asciò condurre la sua forza in schiavitù e lasciò cadere la sua gloria in mano al nemico.

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 A bbandonò il suo popolo alla spada e si adirò contro la sua eredità.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63 I l fuoco consumò i loro giovani e le loro vergini non ebbero canto nuziale.

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 I loro sacerdoti caddero di spada e le loro vedove non fecero lamento.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 P oi il Signore si risvegliò come dal sonno, simile a un prode che grida eccitato dal vino.

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

66 C olpì i suoi nemici alle spalle, li coprì di eterna vergogna.

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 R ipudiò la tenda di Giuseppe e non scelse la tribù di Efraim;

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 m a elesse la tribù di Giuda, il monte Sion che egli amava.

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 C ostruì il suo tempio, simile a luoghi altissimi, come la terra che egli ha fondata per sempre.

Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 S celse Davide, suo servo, lo prese dagli ovili;

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

71 l o portò via alle pecore che allattavano, per pascere Giacobbe, suo popolo, e Israele, sua eredità.

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 E d egli si curò di loro con un cuore integro e li guidò con mano sapiente.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.