1 N on portare invidia ai malvagi, non desiderare di stare con loro,

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 p erché il loro cuore medita rapine, le loro labbra emettono malvagità.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 L a casa si costruisce con la saggezza e si rende stabile con l’intelligenza;

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 m ediante la scienza se ne riempiono le stanze di ogni specie di beni preziosi e gradevoli.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 L ’uomo saggio è pieno di forza, chi ha scienza accresce la sua potenza;

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 i nfatti, con sagge direttive potrai condurre bene la guerra, e la vittoria sta nel gran numero dei consiglieri.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 L a saggezza è troppo in alto per lo stolto; egli non apre mai la bocca alla porta della città.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 C hi pensa a fare il male sarà chiamato esperto in malizia.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 I disegni dello stolto sono peccato, il beffardo è l’abominio degli uomini.

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 S e ti scoraggi nel giorno dell’avversità, la tua forza è poca.

<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 L ibera quelli che sono condotti a morte, e salva quelli che, vacillando, vanno al supplizio.

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 S e dici: «Ma noi non ne sapevamo nulla!», Colui che pesa i cuori non lo vede forse? Colui che veglia su di te non lo sa forse? E non renderà egli a ciascuno secondo le sue opere?

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 F iglio mio, mangia il miele perché è buono; un favo di miele sarà dolce al tuo palato.

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 C osì conosci la saggezza per il tuo bene! Se la trovi, c’è un avvenire, e la tua speranza non sarà delusa.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 O empio, non tendere insidie alla casa del giusto! Non devastare il luogo dove riposa!

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 P erché il giusto cade sette volte e si rialza, ma gli empi sono travolti dalla sventura.

Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 Q uando il tuo nemico cade, non ti rallegrare; quand’è rovesciato, il tuo cuore non ne gioisca,

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 p erché il Signore non lo veda e gli dispiaccia e non distolga l’ira sua da lui.

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 N on t’irritare a motivo di chi fa il male e non portare invidia agli empi,

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 p erché non c’è avvenire per il malvagio; la lucerna degli empi sarà spenta.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 F iglio mio, temi il Signore e il re, e non mischiarti con gli uomini turbolenti;

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 l a loro rovina sopraggiungerà improvvisa, e chi sa la triste fine dei loro anni?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 A nche queste sono massime dei saggi. Non è bene, in giudizio, avere riguardi personali.

И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 C hi dice all’empio: «Tu sei giusto», i popoli lo malediranno, lo esecreranno le nazioni.

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 M a quelli che sanno punire se ne troveranno bene, e su loro scenderanno benedizione e prosperità.

Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 D a’ un bacio sulle labbra chi dà una risposta giusta.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 M etti in ordine i tuoi affari di fuori, metti in buono stato i tuoi campi, poi ti fabbricherai la casa.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 N on testimoniare senza motivo contro il tuo prossimo; vorresti forse ingannare con le tue parole?

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 N on dire: «Come ha fatto a me così farò a lui; renderò a costui secondo la sua azione».

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 P assai presso il campo del pigro e presso la vigna dell’uomo privo di senno;

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 e d ecco, le spine vi crescevano dappertutto, i rovi ne coprivano il suolo e il muro di cinta era in rovina.

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 C onsiderai la cosa e mi posi a riflettere; e da quel che vidi trassi una lezione:

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 d ormire un po’, sonnecchiare un po’, incrociare un po’ le mani per riposare…

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 e la tua povertà verrà come un ladro e la tua miseria, come un uomo armato.

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,