1 M a un uomo di nome Anania, con Saffira sua moglie, vendette una proprietà

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

2 e tenne per sé parte del prezzo, essendone consapevole anche la moglie; e un’altra parte la consegnò, deponendola ai piedi degli apostoli.

и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

3 M a Pietro disse: «Anania, perché Satana ha così riempito il tuo cuore da farti mentire allo Spirito Santo e trattenere parte del prezzo del podere?

А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

4 S e questo non si vendeva, non restava tuo? E una volta venduto, il ricavato non era a tua disposizione? Perché ti sei messo in cuore questa cosa? Tu non hai mentito agli uomini, ma a Dio».

Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

5 A nania, udendo queste parole, cadde e spirò. E un gran timore prese tutti quelli che lo udirono.

И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6 I giovani, alzatisi, ne avvolsero il corpo e, portatolo fuori, lo seppellirono.

И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

7 C irca tre ore dopo sua moglie, non sapendo ciò che era accaduto, entrò.

И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

8 E Pietro, rivolgendosi a lei: «Dimmi», le disse, «avete venduto il podere per tanto?» Ed ella rispose: «Sì, per tanto».

И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

9 A llora Pietro le disse: «Perché vi siete accordati a tentare lo Spirito del Signore? Ecco, i piedi di quelli che hanno seppellito tuo marito sono alla porta e porteranno via anche te».

А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

10 E d ella in quell’istante cadde ai suoi piedi e spirò. I giovani, entrati, la trovarono morta; e, portatala via, la seppellirono accanto a suo marito.

И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

11 A llora un gran timore venne su tutta la chiesa e su tutti quelli che udivano queste cose. Numerosi miracoli a Gerusalemme

И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 M olti segni e prodigi erano fatti tra il popolo per le mani degli apostoli; e tutti di comune accordo si ritrovavano sotto il portico di Salomone.

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

13 M a nessuno degli altri osava unirsi a loro; il popolo però li esaltava.

а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

14 E sempre di più si aggiungevano uomini e donne in gran numero, che credevano nel Signore;

и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

15 t anto che portavano perfino i malati nelle piazze e li mettevano su lettucci e giacigli, affinché, quando Pietro passava, almeno la sua ombra ne coprisse qualcuno.

така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 A nche la folla delle città intorno a Gerusalemme accorreva, portando malati e persone tormentate da spiriti immondi; e tutti erano guariti. Arresto degli apostoli

Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

17 I l sommo sacerdote e tutti quelli che erano con lui, cioè la setta dei sadducei, si alzarono, pieni di invidia,

Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

18 e misero le mani sopra gli apostoli e li gettarono nella prigione pubblica.

туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

19 M a un angelo del Signore, nella notte, aprì le porte della prigione e, condottili fuori, disse:

Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

20 « Andate, presentatevi nel tempio e annunciate al popolo tutte le parole di questa vita».

Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

21 E ssi, udito ciò, entrarono sul far del giorno nel tempio, e insegnavano. Ora il sommo sacerdote e quelli che erano con lui vennero, convocarono il sinedrio e tutti gli anziani dei figli d’Israele e mandarono alla prigione per far condurre davanti a loro gli apostoli.

Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

22 M a le guardie che vi andarono non li trovarono nella prigione; e, tornate, fecero il loro rapporto,

Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

23 d icendo: «La prigione l’abbiamo trovata chiusa con ogni diligenza, e le guardie in piedi davanti alle porte; abbiamo aperto, ma non abbiamo trovato nessuno dentro».

Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 Q uando il capitano del tempio e i capi dei sacerdoti udirono queste cose, rimasero perplessi sul conto loro, non sapendo cosa ciò potesse significare.

А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

25 M a sopraggiunse uno che disse loro: «Ecco, gli uomini che voi metteste in prigione sono nel tempio e stanno insegnando al popolo».

Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

26 A llora il capitano, con le guardie, andò e li condusse via, senza far loro violenza, perché temevano di essere lapidati dal popolo.

Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

27 D opo averli portati via, li presentarono al sinedrio; e il sommo sacerdote li interrogò,

И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

28 d icendo: «Non vi abbiamo forse espressamente ordinato di non insegnare nel nome di costui? Ed ecco, avete riempito Gerusalemme della vostra dottrina e volete far ricadere su di noi il sangue di quell’uomo».

Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 M a Pietro e gli altri apostoli risposero: «Bisogna ubbidire a Dio anziché agli uomini.

А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

30 I l Dio dei nostri padri ha risuscitato Gesù, che voi uccideste appendendolo al legno,

Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

31 e lo ha innalzato con la sua destra, costituendolo Principe e Salvatore, per dare ravvedimento a Israele e perdono dei peccati.

Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

32 N oi siamo testimoni di queste cose; e anche lo Spirito Santo, che Dio ha dato a quelli che gli ubbidiscono». Il consiglio di Gamaliele convince i capi religiosi

И ние сме свидетели за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 M a essi, udendo queste cose, fremevano d’ira e si proponevano di ucciderli.

А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

34 M a un fariseo di nome Gamaliele, dottore della legge, onorato da tutto il popolo, alzatosi in piedi nel sinedrio comandò che gli apostoli venissero un momento allontanati.

Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35 P oi disse loro: «Uomini d’Israele, badate bene a quello che state per fare circa questi uomini.

и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

36 P oiché, prima d’ora, sorse Teuda, dicendo di essere qualcuno; presso di lui si raccolsero circa quattrocento uomini; egli fu ucciso, e tutti quelli che gli avevano dato ascolto furono dispersi e ridotti a nulla.

Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 D opo di lui sorse Giuda il Galileo, ai giorni del censimento, e si trascinò dietro della gente; anch’egli perì, e tutti quelli che gli avevano dato ascolto furono dispersi.

След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 E ora vi dico: tenetevi lontani questi uomini e lasciateli stare; perché, se questo disegno o quest’opera è dagli uomini, sarà distrutta;

И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39 m a se è da Dio, voi non potrete distruggerli, se non volete trovarvi a combattere anche contro Dio».

но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

40 E ssi furono da lui convinti; e chiamati gli apostoli, li batterono, ingiunsero loro di non parlare nel nome di Gesù e li lasciarono andare.

И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

41 E ssi dunque se ne andarono via dal sinedrio, rallegrandosi di essere stati ritenuti degni di essere oltraggiati per il nome di Gesù.

А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

42 E ogni giorno, nel tempio e per le case, non cessavano di insegnare e di portare il lieto messaggio che Gesù è il Cristo.

И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.